За децата, китовете и подвеждащата информация

от 11 апр 2018г.

В детската книжка с картинки на Джойс Уан "Китът в моя басейн" от 2005 г., голям и много кръгъл син кит се подава от малкия басейн на момчето и изхвърля вода през носовата си дупка. В популярния анимационен филм от 2003 г. "Търсенето на Немо" две риби са погълнати от беззъб кит и успяват да избягат, понесени от водна струя и изхвърлени през носовата му дупка. В "Приказка за китовете", (фентъзи, предназначено за по-младите читатели) Фрида Вишински описва два сиви кита, които плуват един до друг докато "издухват водни фонтани".

Да сме наясно: Всеки кит, който изхвърли вода от това място, се дави.

Носовите дупки са модифицирани ноздри, които китовете използват, за да вдишват въздух. Устата и хранопровода на кита са изцяло отделени от дихателните пътища и носовите дупки, така че приятелите на Немо не могат да избягат оттам. Струята, която излиза през отвора, не е вода, а топъл, влажен въздух от дробовете им, капчици вода, които са се събрали из носовите им дупки и определено количество сополи.

Докато сцената, които представя кит в детски басейн, е очевидно фантастична, има и изображения, чието неправилното представяне на биологичната реалност може да доведе до приемането на невярна информация за реалистично дълго време след периода на детството. Джаки Хилдеринг – изследовател на китове и морски педагог – твърди, че все още среща възрастни, които забравят, че китовете са бозайници, а не риби; които освен това не са наясно с функцията на дихателния им отвор.

Информацията е от значение – особено за децата. В статия от 2002 г. Диана Рос означава като грешка да се предполага, че научните заблуди от ранното детство ще бъдат коригирани на по-късен етап. Вместо това "изследване в научното образование сочи тъкмо обратното; не можем да приемем, че свързаните с науката детски идеи ще станат по-софистицирани". Тя цитира проучване от 1999 г., проведено върху възрастни американци, в което половината от отговорилите смятат, че ранните хора са живели по времето на динозаврите, идея, която според нея е породена "детските книги, филми, телевизия, а в някои случаи и от религията".

Понеже тези морски бозайници са популярна за детските книги тематика, Райс и други изследователи ги използват като критерий за научна точност. В статия от 2016 г., озаглавена "Cetacean Frustration", четирима британски учени проучват книги с картинки за китове и други китоподобни. От общо 116 книги – 74 съдържат грешки. Процентът е по-висок при фикцията, разбира се, но и при почти половината от нефикционалните книги се открива невярна информация.

Един от авторите на статията обяснява, че не разполагат с достатъчно стари книги, които да включат в проучването, за да установят дали тяхната точност се повишава с времето. При разгледаните налични книги за китоподобни видове не е установена индикация за това дали новите книги са повече или по-малко коректни от старите.

Според писателката Клеър Имер в повече от дузина книги за китове-убийци изпъкват две основни неточности. Първо, изрично е отбелязано, че горепосочените се радват на общуването с хората, дори в дивата природа. В книгата си от 2002 г. Адам Ууг пише, че китовете-убийци се справят добре с оцеляването в плен, макар още тогава това да се смята за противоречиво. Второ, повечето книги подсказват, че китовете убийци се хранят с всякаква налична плячка. Ако това е така, то при изчезването на досегашната им храна те лесно биха се приспособили към нова; но това не е вярно и е именно проблемът, пред който са изправени "южните обитатели" китове-убийци. Те се хранят само с риба, като кралската сьомга е основна част от културата им на хранене.

И на въпроса: Ще могат ли децата, които четат тези книги – бъдещите биолози, природозащитници и политици – да забелязват грешките и оспорват информацията? Според Джанет Логи, учителка на третокласници във Ванкувър, децата се напълно се доверяват на предадената им информация. А и самата тя не я поставя под съмнение – "учителите и библиотекарите не проверяват точността", коментира Джанет. "Предполагаме, че авторът е извършил проучването, а издателят е проверил фактите."

Дебора Ходж, бивш учител на същото място, споделя мнението на Джанет. Нейният издател, Вал Уайът, се пенсионира преди няколко години след кариера в нефикционалната детска литература. Уайът, която е била и редактор на детско научно списание, споделя че публикуваната през последните тридесет години детска научна литература е много по-професионална и сериозна. Издателите са наясно, че децата, както повечето хора, вярват в това, което четат.

"С толкова много погрешна информация издателите чувстват голяма отговорност да бъдат точни. Ако книгите не бъдат обстойно проверявани от учените, грешките започват да водят свой собствен живот."

Информацията в детските книги, вярна или не, може да има по-голям обхват от целевата аудитория на издателя. Точната информация може да помогне дори на някои родители да преглътнат детските си заблуждения.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: smithsonianmag.com, pixabay.com/bg

Още по темата: