Пещерни рисунки предполагат, че древните хора са се борели с много вътрешни демони
Археолози от университета в Кембридж обявиха, че в Северна Испания са открили пещерни рисунки, които предполагат, че праисторическите хора са се борели с много вътрешни демони и страхове, които ги тормозели, докато се опитвали да се справят с живота през палеолита.
Според научния ръководител на проучването Алан Реди, изображенията, открити върху варовиковите стени и таван на пещерата, датират от 14 000 г. пр. н. е. и са индикация, че ловците-събирачи били измъчвани от притеснения като дали ще успеят да убият достатъчно дивеч, за да осигурят храна на свето семейство, и като цяло трудно се справяли с оцеляването.
"Въпреки че тези пиктограми са груби що се отнася до човешката анатомия, те са живи и експресивни и карат екипа ни да предполага, че хората от Ледената епоха са водели ужасно труден живот," казва Реди.
"Въпреки че към настоящия момент не искаме да интерпретираме прекалено тези снимки, трудно е да не заключим, че нашите праисторически предци често са се чувствали отчаяни и самотни и сякаш са нямали към кого да се обърнат за помощ."
"Този изглежда сякаш внезапно се е събудил посред нощ," добавя Реди, сочейки към фигура, която изглежда седи върху кожа от антилопа. "Ако се вгледате внимателно, можете да видите, че художникът е използвал щрихи от жълта глина, за да покрие с пот тялото му."
Друга фигура е паднала на колене и плаче в ръцете си.
В пещерата имало и други изображения включително тъжен човек, на когото съплеменниците му се присмиват, защото не може да запали огън; жена, която използва остро оръдие на труда, за да нарани тялото си; седящ човек, който очевидно се е предал на съдбата си пред приближаващ мастодонт. Предстоящите химически анализи ще трябва да разкрият дали зловещите отпечатъци от ръце по стените са направени с червена охра или са от истинска кръв.
"Това, което е забележително, е как само с няколко основни цвята и най-примитивни инструменти за рисуване нашите предци са успели толкова живо да предадат страха си от това да умреш сам или отровната им ревност към алфа мъжкарите," казва още Реди, добавяйки, че не само даровит, но и крайно отчужден художник може да използва само разтопена животинска мас, продухвана през малка куха кост, за да изобрази своята мъка, че няма приятели и е прекалено стар, за да създаде нови приятелства.
"Ясно е, че тези хора са се чувствали толкова отдалечени един от друг и неспособни конструктивно да изразят проблемите си, че използвали тези тъжни, разстройващи рисунки като единствен начин за успокоение."
Според Реди рисунките не само са доказателство за способността на хората от късния палеолит да изразяват своите емоционални терзания, но също така вероятно да създават по-дълги и сложни разкази за своя труден живот. След анализа на изображенията и датирането им с Въглерод 14, Реди твърди, че неговият екип открил, че някои художници продължавали да запечатват своите житейски трудности месеци и дори години наред.
"Тук можете да видите една и съща фигура да се тъпче с бизонско и да става все по-дебела и по-дебела, очевидно попаднала в безкраен цикъл на компулсивно преяждане," казва Реди, добавяйки, че саморазрушителният навик бил прекъснат само веднъж от изключително кратка поредица от динамични изображения, които вероятно са били вследствие на бързо изоставен опит за аеробни упражнения.
"Рисунките спират след около 20 м с недовършена пиктограма на предполагаемия беден човечец, който се опитва да влезе в панталоните и горната си дреха от еленова кожа, но не успява и очевидно от срам отказва да напусне пещерата цял ден."
"Честно казано, радвам се, че рисунките спират. Археологическо откритие или не, трудно е да наблюдаваш човек като този."
Откриването на тези изключително интересни от психологическа гледна точка изображения се случва само няколко седмици след като археолози намериха пещерни рисунки в Южна Франция. Съдейки по изображенията, френските праисторически хора са ловували, отглеждали са децата си и давали всичко от себе си, без да се взимат прекалено на сериозно.
източник: onion.com
по статията работи: Величка Мартинова
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА