Завършиха археологическите проучвания край с. Караново, Новозагорско

Приключиха тазгодишните разкопки на античното, ранновизатнийско и средновековно селище, разположено северно от с. Караново, Новозагорско. Научен ръководител на проучванията е проф. д-р Борис Борисов със заместник ръководители Пламен Дойчев, докторант във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", и Г. Димитров, уредник в ИМ Нова Загора. В научния кип взе участие и В. Мартинова, магистър по археология от ВТУ.

Научният екип, ръководил проучванията. Отляво надясно: Г. Димитров, Пл. Дойчев, В. Мартинова и Б. Борисов

Обектът е известен в научните среди още от края на XIX век. Спасителните археологически проучвания започват през 1976 г. под ръководството на Б. Борисов и са свързани с изграждането на системата от напоителни канали "Средна Тунджа". Между 1976 и 1985 г. на обекта са открити и проучени три гробници, пещи за битова керамика, три построени една върху друга раннохристиянски базилики, северната крепостна стена на античния кастел и др. През 1989-1990 г. в източната част на обекта е проучен и жилищен средновековен квартал, датиращ от XII-XIII в.

След 25-годишно прекъсване през 2015 г. разкопките на археологическия обект са подновени, като в два последователни сезона там се провежда практиката на студентите по археология от III курс от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".

Тазгодишните археологически проучвания са финансирани от Община Нова Загора и Историческия музей. Те се проведоха в рамките на 15 работни дни.

Работна снимка от обекта

Поради краткотрайността на проучванията, тази година целта на археолозите бе да се установи плана и строителната техника и да се проучи възможно най-цялостно голямата кръгла сграда, върху която по-късно са изградени последователно три раннохристиянски базилики.

Голямата кръгла сграда, чийто диаметър е 20.15 м, е засечена за първи път през 1982 г., при проучването на ранновизантийските базилики. По всяка вероятност тя е представлявала езическо светилище, като откритите епиграфски и оброчни паметници, както и стратиграфските наблюдения на археолозите сочат, че сградата е изградена между I и III в. В нея най-вероятно са се почитали култовете на Тракийския конник, Зевс и Хера, Асклепий, Хигия и Телесфор, Трите нимфи и други римски божества.

През предишните проучвателни сезони на обекта са открити много оброчни паметнници, които говорят недвусмислено за предназначението и функцията на сградата – оброчни плочки на Тракийския конник, Трите Нимфи, Зевс и Хера, Хигия и Телесфор. Запазена е долната половина на посветителен надпис на старогръцки език, от който става ясно, че статуарният паметник на Тракийския Херос е посветен от войника Аурелиос Дердзейдзенис (съдейки по името му, той най-вероятно е бил от тракийски произход).  

Благодарение на друг епиграфски паметник,  открит на обекта през предходните години и датиращ от 202 г., научаваме, че по времето на управлението на августа Септимий Север и цезаря Марк Аврелий Антонин, известен като Каракала, е било възстановено светилище на Зевс-Сабазий.

От птичи поглед: ясно се различават очертанията на кръглата сграда и базиликите

В сегашния си вид сградата е силно разрушена, тъй като през IV-VI в. в южната й част са изградени последователно три ранновизантийски базилики. Зидът на светилището е най-добре запазен западно от западната стена на базиликите, а на най-голяма височина в северната част на сградата. Учените предполагат, че след 313 г., когато император Константин Велики издава едикт, с който обявява християнството за равноправна религия и спира гоненията на християните, светилището е било насилствено разрушено, за да се заличат следите от езическите култове. Въпреки това на свещеното място се наблюдава сакрален континюитет – върху останките му са изградени храмовете на новата религия, която става официална за Империята през 392 г., когато император Теодосий I забранява изповядването на всички останали култове.

През тазгодишния археологически сезон, учените проучиха и част от източната крепостна стена на античния кастел. По време на разкопките са открити различни находки, предимно с битов характер.

Археолозите се надяват проучванията да продължат и през идните години, за да се установи цялостната планировка и строителна техника на кръглата сграда, подовото й ниво и входът й, за да може да дадат и обосновано предположение за развитието й във височина и вида на покривното покритие. Пред научния екип остават още много отворени въпроси, на които се надяваме, че бъдещите изследвания ще дадат отговори. 

автор: Величка Мартинова

снимки: личен архив