Археолози откриха в Турция керамичен съд с най-стария усмихващ се емотикон

При археологическите проучвания на един от най-важните древни хетски градове Каркамиш, в турската провинция Газиантеп, близо до сирийската граница, екип от турски и италиански археолози откриха най-стария усмихващ се емотикон в света.

Николо Марчети, професор от университета в Болоня, който ръководи разкопките на древния град, обяснява пред Анадолската информационна агенция, че Каркамиш е един от ключовите градове на хетите и датира от Бронзовата епоха – около 2 000 г. пр. н. е.

По време на теренните проучвания на некропола (гробището) на града, през изминалия сезон, учените са открили много интересни артефакти, включително богато разнообразие от древни керамични съдове.

"Едно от най-интересните открития през сезона е стомна с усмихнат емотикон.Тази стомна, която датира от 1 700 г. пр. н. е., е използвана за пиенето на шербет –  сладка напитка. Вероятно сме открили най-стария емотикон в света. Не знаем с каква цел занаятчията е нарисувал този символ върху стомната, но ние го определяме като усмивка," казва още Марчети.

Стомната ще бъде отнесена в археологическия музей Газиантеп.

Археологическият екип е завършил първия етап от седем-сезонната си работа на този обект миналата седмица. Разкопките, които започнали на 2 май, били осъществени от екип от 25 специалисти и археолози, чиято работа била съсредоточена както върху самия град, така и върху некропола му. Цялата територия на обекта ще бъде поставена под специална охрана и защита до септември, когато проучванията ще бъдат възобновени. Турският министър на културата и туризма Наби Авчи обяви по-рано този месец, че Археологическият парк "Древният град Каркамиш" ще отвори врати на 18 май 2018 г.

Въпреки сирийската гражданска война, археолозите, работещи от турската страна на границата със Сирия, разкриват древните структури, скулптури, мозайки и други находки в относително безопасна и спокойна работна среда.

източник: hurriyetdailynews.com

снимки: hurriyetdailynews.com; ukropnews24.com

по статията работи: Величка Мартинова