Средновековният подземен град Деринкую

от 13 окт 2016г.

През 1963 г. един мъж в турската провинция Невшехир събаря стена в дома си и зад нея открива тайна стая. Стаята го отвежда до тунел, който пък го отвел до невероятно откритие: древният подземен град Деринкую. Този подземен град не е нито най-големия, нито най-древния, но неговите 18 етажа го правят най-дълбокия. Той стига до дълбочина 60 м и може да приюти приблизително 20 000 човека, заедно с добитъка им и хранителни запаси.

Вероятно е използван като огромен бункер, който е трябвало да защити обитателите му от война или някакво природно бедствие. Подземният град може да бъде затворен отвътре с огромна каменна врата, както и всеки етаж по отделно. Сложната подземна мрежа включва тайни входове, вентилационни шахти, кладенци и свързващи ги проходи. Останал е скрит за човешкото око векове наред.

На втория етаж е разположена просторна зала със сводест покрив. Между третия и четвъртия етаж има вертикално стълбище. Този проход води към кръстокуполна църква на най-ниския пети етаж. Огромната 55-метрова вентилационна шахта била използвана за кладенец. Тя също така предоставяла вода на селяните над подземния град. Кладенецът бил свързан с прясна течаща вода, която обаче не идвала от повърхността, за да се предотврати възможността тя да бъде отровена. В града има квартали, магазини, обществени зали, гробници, оръжейни, кошари за добитък и много маршрути за бягство. Разкрито е дори училище с класна стая.

Училището

Подземният град бил създаден през византийския период, вероятно за защита на населението от арабите по време на войните на Византия срещу тях – между 780 и 1180 г. Градът бил свързан с други подземни градове чрез тунели, дълги километри. Находките открити при проучването на подземните градове доказват, че те са били обитавани между V и X век. Те били използвани от местните християни и при монголското нашествие, предвождано от Тимур през XIV век.

След завладяването на тези земи от османските турци, градовете били използвани като убежища, в които хората се криели от мюсюлманските управници. Чак до XX век кападокийските гърци продължавали да използват подземните градове заради периодичните гонения и кланета на турците. Когато християните, живеещи в този район, били изгонени през 1923 г. по време на размяната на население между Турция и Гърция, тунелите били изоставени.

През 1969 г. градът бил отворен за посетители и в наши дни туристите могат да разгледат поне половината от него.