През 10 950 г. пр. н. е. Земята е ударена от комета, виновна за възхода на човешката цивилизация

Древни каменни гравюри потвърждават, че около 11 000 пр. н. е. Земята била поразена от комета, която причинила опустошителна катастрофа, при която от лицето на планетата били заличени косматите мамути и т. нар. мегафауна. Освен това, учените смятат, че именно това събитие е било и първодвигателя на човешката цивилизация.

Специалистите от университета в Единбург, Шотландия, анализирали мистериозните символи, гравирани върху каменни стели, открити при разкопките на древното праисторическо светилище в Гьобекли тепе в Южна Турция. Те искали да разберат дали изображенията могат по някакъв начин да бъдат свързани със съзвездията.

Врязаните в каменните колони символи предполагат, че рояк фрагменти от комета ударили Земята по същото време, когато започнала малката ледена епоха, която променила хода на цялата човешка история.

Десетилетия наред учените изказваха предположението, че причината за внезапното падане на температурите на Земята през този период, познат като Млад Дриас, е именно комета. Но наскоро тази теория беше опровергана след новото предатиране на кратерите от метеорити, паднали в Северна Америка, където учените предполагат, че се е разбила и кометата.

Въпреки това, когато инженерите проучили гравюрите на животни, направени върху каменната стела, позната като камъка на лешояда, в Гобекли тепе, те открили, че създанията всъщност са астрономически символи, които представляват съзвездия, както и кометата, за която става въпрос.

Идеята първоначално е предложена от автора Греъм Ханкок в книгата му "Магьосниците на Бог".

Използвайки специална компютърна програма, за да покажат, къде са се появявали съзвездията в турското небе преди хиляди години, те успели да установят, че кометата се е сблъскала със Земята през 10 950 г. пр. н. е., точно когато се приема, че започва Младият Дриас, спрямо пробите, взети от ледовете на Гренландия.

Младият Дриас се възприема като изключително важен период от историята на човечеството, тъй като периодът съвпада с появата на земеделието и първите неолитни цивилизации /около 7 000 г. пр. н. е./.

Преди сблъсъка с кометата, обширни райони от дива пшеница и овес позволявали на ловците номади в Близкия изток да се установят в постоянни лагери. Но трудните климатични условия, които последвали след удара, принудили общностите да се обединят и да измислят заедно нови начини за сдобиване с житни култури – като поливане и селективно отглеждане. Така започнало формирането на земеделските култури и първите градове.

Учените от Единбург твърдят, че гравюрите запазили значението си за хората от Гьобекли тепе в продължение на хилядолетия, което предполага, че природният катаклизъм и студеният климат, който го последвал, са оказали сериозно влияние върху развитието на обществото и човешката цивилизация.

Ръководителят на проучването д-р Мартин Суетман казва: "Смятам, че това проучване заедно със скорошните открития на широко разпространената платиниева аномалия из целия Северноамерикански континент фактически решава случая в полза на сблъсък през Младия Дриас."

"Оказва се, че Гьобекли Тепе освен всичко останало е представлявал и обсерватория за наблюдаване на нощното небе. Един от стълбовете му е служил като паметник на тези разрушителни събития – вероятно най-лошия ден в историята след края на ледената епоха."

Гьобекли Тепе се смята за най-стария храмов комплекс в света, датиращ от около 9 000 г. пр. н. е. Той предхожда всеизвестния Стоунхендж с около 6 000 години.

Учените смятат, че гравюрите върху каменните стели представляват летопис на катастрофалното събитие и по-късното изображение на човек без глава вероятно загатват за пагубните последствия върху човешката цивилизация.

Символите, гравирани върху колоните в храмовия комплекс също така сочат, че дълговременните промени, настъпили във въртенето на Земята около оста й, били регистрирани и отбелязани посредством ранна форма на писмо и, че Гьобекли Тепе е служил и като обсерватория за наблюдаване на метеори и комети.

Въпреки впечатляващата възраст на каменните колони в светилището, д-р Стюарт смята, че гравюрите не са най-ранния пример за дейност на древни астрономи. Съществуват много палеолитни пещерни рисунки, които съдържат повтарящи се символи на животни. Това предполага, че астрономията като своеобразна наука може да е една от първите развиващи се науки в зората на човешкото общество.

източник: telegraph.co

по статията работи: Величка Мартинова