Немски учени твърдят, че жените от бронзовата епоха са обикаляли света, докато мъжете са си стояли вкъщи

Не е толкова лесно човек да си представи животът в древността. Първосигнално и по стериотип всеки би си помислил, че през каменната или каменомедната епоха мъжете войни са скитали по далечни земи, докато жените са си стояли у дома и са се грижили за децата и домашното огнище. Независимите опитни жени пътешественици са относително нов феномен в човешката история.

Или поне така смятахме доскоро.

Ново проучване, публикувано в списанието PNAS, предполага, че около края на каменомедната и началото на бронзовата епоха в Западна Европа е имало жени, които са кръстосвали далечните земи. По време на тези експедиции те търсели нови земи и села, където да създадат семейство и пътувайки, обменяли опит, предмети и идеи, превръщайки се в двигател на развитието на технологиите през ранната бронзова епоха.

Учените от Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан" направили ДНК и изотопен анализ на 84 скелета, открити при археологически проучвания в съвременната долина Лехтал, Аугсбург, Германия. Това разкрило, че по-голяма част от жените, погребани в некропола, не са местни, а пришълци, вероятно от Бохемия или Централна Германия, докато мъжете са част от коренното население на региона. Жените произхождат от много и различни области, не само от едно съседно селище.

"Въз основа на анализа на количествата на изотопите на строниця в кътниците, което ни позволява да си извадим заключения за произхода на хората, ние успяхме да определим, че по-голямата част от жените не произхождат от този регион," обяснява археологът Корина Книпер.

"Наблюдаваме огромно разнообразие от различни женски родословия, което може да се случи с времето, ако много жени се преместят в долината Лех отнякъде другаде," добавя Алиса Митник.

Учените разполагат с достатъчно налични доказателства, които им позволяват да твърдят, че жените са били уважавани и интегрирани в местното общество. Те са погребани по същия начин като останалите членове на селището. Тъй като скелетите в некропола са погребани през период, обхващащ 800 години (между 2500 и 1600 г. пр. н. е.), това подсказва, че тази практика е била последователна и добре установена.

Изследването обхваща само един малък район от съвременна Германия, поради което е трудно да се определи колко на далеч се е простирал този обичай и дали "обменът" на жени е обхващал цяла Европа. Също така е невъзможно да се каже дали жените са участвали по своя воля в тези бракове или са били омъжвани насила и по уговорка с "побратимени" селища.

Друго възможно обяснение за откритията на немските археолози е мъжете от съответния регион да са пътували до далечни земи, за да си взимат съпруги. Продължаването на рода в малки общности от хора в даден момент води до инцест (кръвосмешение) и израждане на поколенията. По този начин те са внасяли "свежа кръв" в селището си и са попълвали генетичния си фонд с нов материал. Децата, родени в следствие на продължително кръвосмешение, са по-слаби и са по-предразположени към различни генетични заболявания. Един от най-ярките примери е египетския фараон Тутанкамон, който е продукт на брак между брат и сестра, поради което има множество недъзи и умира в юношеска възраст.

В България също съществуват сведения за подобни междукултурни взаимоотношения, датиращи от новокаменната и каменомедната епоха. В некропола край Дуранкулак съществуват доказателства, че женските индивиди също са пришълци, своеобразни изселници, дошли от други съседни райони. Тези заключения са направени въз основа на различния гробен инвентар и ориентация на скелетите, които са ключови характеристики, различаващи се при различните културни кръгове и райони през съответните археологически периоди.  

автор: Величка Мартинова

по материали от: sciencealert.com