Обединените арабски емирства с амбиции за първа арабска мисия до Луната

Обединените арабски емирства (ОАЕ) оповестиха план за изпращане на компактен луноход, наречен Рашид, за изследване на Луната през 2024 г. За първи път държавата разкрива своите амбиции в областта на астронавтиката. Ако успее да реализира проекта си, Космическата агенция на ОАЕ ще бъде едва петата в света, която успява да изпрати самоходен съд до лунната повърхност, а в арабския свят – първата.

Ръководството на космическия център „Mohammed Bin Rashid“ (MBRSC) в Дубай съобщи, че неговият екип ще разработи, проектира и управлява 10-килограмов луноход, кръстен на шейх Рашид бин Саид Ал Мактум, който управлява емирството от 1958 до 1990 г.

Центърът ще наеме все още неоповестена космическа станция или търговски партньор, с който да изстрелят и приземят съда – най-отговорната задача по време на една мисия. Ако тя завърши успешно, луноходът на Дубай ще бъде един от малкото, създадени от частни компании или космически агенции, чиято цел е да кацнат на Луната до 2024 г.

Дубай е със скромен 14-годишен опит в областта на космическите изследвания. През 2020 г. страната за първи път изпрати космически апарат до планетата Марс. Създаването на луноход е истинско предизвикателство за учените.

Сравнително опростеният модел луноход ще се състои от 6 изследователски инструмента, от които 4 камери. Хана Сарджант, експерт по изследване на планетите в университет „Open“ в Милтън Кийнс, Великобритания, споделя: „На този етап ОАЕ не предприемат крачка, по-голяма от онази, която биха могли да направят. Съобразяват се с възможностите си, което смятам за много умно решение.“

Задачи на лунохода Рашид

Масата на лунохода Рашид ще 1/10 от тази на китайския Chang’e-4, който е единственият активен в момента съд на повърхността на Луната. Една от задачите на Рашид ще бъде да проучи топлинните характеристики на Луната, с помощта на които да се внесе повече яснота относно състава на лунната повърхност.

„Друга задача на съда ще е да изследва строежа и размера на частиците в лунния прах“, поясни Хамад Ал Марзууки, проектов мениджър на мисията.

Сонда на Лангмюр

Най-интересният прибор, монтиран на лунохода, е сондата на Лангмюр (Langmuir). За първи път такъв инструмент ще се използва на Луната, за да изследва плазмата на заредените частици, които се носят по лунната повърхност в резултат на слънчевия вятър. Според експерта заобикалящата среда зарежда електрически частиците прах, но процесът не е добре познат на учените.

„Обследванията на лунната повърхност са от ключово значение за разгадаване заряда на средата, защото условията там карат лунния прах да полепва по повърхностите, а това би било наистина опасно за бъдещи експедиции с хора“, добавя Хана Сарджант. Тя описва частиците като „остри, миниатюрни зрънца, които полепват навсякъде и могат да застрашат астронавтите, ако бъдат погълнати в по-големи количества.“

Място на кацане на лунохода

Рашид ще кацне на неизследвана досега територия на ъглово разстояние между 45 градуса северно или южно от екватора, от близката страна на Луната. Изборът на местоположение не е случаен, защото то позволява по-лесна комуникация със Земята, отколкото ако сондата е разположена от отдалечената страна.

Кацането е съобразено и с вида на терена, тъй като в полярните зони той е по-скалист. До момента списъкът с възможни разположения на лунохода е сведен до 5 възможни, като тепърва предстои да се избере едно от тях.

Продължителност на мисията – 1 лунен ден (14 дни на Земята)

Мисията е планирана да продължи поне един лунен ден, което се равнява на приблизително 14 дни тук, на Земята. Рашид може да пропътува както няколкостотин метра, така и няколко километра. Екипът се надява космическият апарат да остане там и по време на лунната нощ, чиято продължителност е почти същата. Тогава температурата пада до -173 °C.

Други луноходи са транспортирали отоплително тяло, което да ги предпази от студа. Аднан Ал Раис, мениджър по Програмата на ОАЕ за кацане на хора на червената планета, позната като Марс 2117, обаче уточнява, че престоят на съда за цяло денонощие би означавало разработване на съвсем нова технология за такъв малък по размери луноход. Самият той не пожела да разкрие какъв е бюджетът, отделен за мисията, но сподели, че научната документация ще бъде достъпна за международните експерти.

Предизвикателствата

„Мисията до Луната на ОАЕ е първата от поредицата мисии, които се планират с цел усъвършенстване на технологиите“, съобщи Ал Раис. „Така ще бъдат подпомогнати мисиите и до Марс, при които най-голямото предизвикателство е свързано с осигуряването на храна, енергия и вода за обратния полет до Земята.“

Сара Ал Маиини, инженер по комуникации в екипа, разработил Рашид, признава, че ги очакват предизвикателства и трудности, но те не се плашат от тях, а ги посрещат с усмивка.

Малкото тегло на лунохода ще позволи той да бъде прикачен към друг космически апарат, което би намалило значително общите разходи за мисията. Ал Марзууи изтъква още едно предимство на лекия съд – по-бързото му проектиране и изработване и по-лесното намиране на подходящ апарат, който да го транспортира до Луната. Според него така ОАЕ биха могли по-често да изпращат мисии до там, като избират различни местоположения и научни цели.

Международни партньорства

Космическата агенция на ОАЕ съществува от едва 6 години, а сателитната й програма – от 14. Страната се развива много бързо в областта на космическите науки и изследвания, с помощта на международни научни и индустриални партньори. Заедно те проектират и реализират мисии, като същевременно дават възможност на местни инженери да натрупат безценен опит.

Държавата има известна експертиза в областта на сателитите, космическите апарати и сензорните инструменти за дистанционни измервания.

Въпреки това евентуална роботизирана мисия ще изисква съвсем различни умения, свързани с конструкцията на лунохода, неговата отоплителна и комуникационна система. Най-трудно ще бъде изпращането на сигнали по дългото 384 000 км трасе до Земята, когато източникът на електроенергия е с ограничен капацитет и дължината на антената е проектирана за лекотоварен космически съд.

Екипът работи по проекта близо 2 години. Той планира да разработи модел на серия от прототипи.

За разлика от мисията „Hope“ до Марс, чиято апаратура бе създадена съвместно от американски и арабски инженери, оборудването за тази до Луната ще бъде плод единствено на труда на експерти от ОАЕ. „Все пак международно участие ще има“, споделят инженерите.

Никой не може да гарантира, че Рашид ще кацне на Луната. Досега само европейска, китайска, руска и американска космически агенции са успели да го направят, но не и частна компания. Над 20 съда се разбиват в опитите си да кацнат, сред които мисията на Индия от 2019 г., наречена Chandrayaan-2.

Ал Раис уверява, че мисията до Луната ще се състои, дори ако планираната от НАСА експедиция за завръщане на хора там през 2024 г., под названието „Artemis“, се отложи или провали поради някаква причина. Плановете на ОАЕ са напълно независими от тези на НАСА.

През следващите няколко години е възможно да станем свидетели на не един космически апарат, кацнал на Луната, преди осъществяването на проекта „Artemis.“ НАСА планира да финансира компании, които да извършват научни и технически експерименти на Луната от началото на 2021 г. Сред страните, които са заявили своите намерения да изпратят луноход през идните 5 години са Китай, Индия, Япония, Израел и Русия, както и Европейската космическа агенция.