Първата жена кардиохирург в Зимбабве за дискриминацията и женомразството

Преди четири години, когато д-р Кудзай Каниепи завършва медицина и става първата жена кардиохирург в Зимбабве, сърцето й е изпълнено с гордост и удовлетворение, че е успяла да си проправи път в област, обичайно доминирана от мъже. Въпреки стоте извършени вече от нея операции, тя почти ежедневно се сблъсква с мизогиния (женомразство) и дискриминация, но нищо не може да я откаже от онова, което обича – сърдечната хирургия.

Недоверието на мъжете кардиохирурзи в Зимбабве

В Южна Африка, където завършва медицинското си образование, има и други жени лекари, но в родната й страна Зимбабве сърдечните хирурзи са само четирима и всички са мъже. „В началото гледаха на мен подозрително и скептично. Не вярваха, че мога да се справя. Мизогинията понякога се проявява точно така – със съмнения и недоверие. Трябваше да се доказвам“, разказва жената.

Как започва пътят на първата жена кардиохирург в Зимбабве

Каниепи израства в столицата Хараре и казва, че е имала късмет, защото е учила в най-добрите училища в града. Решението обаче да стане лекар е чиста случайност. В Националния университет по науки и технологии в Булауайо тя се записва да учи електронно инженерство. Поради липсата на свободни места в тази специалност, й предлагат да посещава часовете по медицина. Така се събужда интересът й към тази наука и не след дълго се прехвърля в Университета на Зимбабве, за да учи онова, в което майка й тайничко е вярвала, че ще бъде най-добра – медицината.

Специализация в Южна Африка

През 2017 г. д-р Каниепи заминава за Южна Африка, за да специализира кардиохирургия в болница Inkosi Albert Luthuli в Дърбан. „Денят, в който влязох в болницата, промени целия ми живот“, убедена е тя.

Кардиохирургията в Африка – скъпа и недостъпна

Въпреки че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в световен мащаб и цели 80% от починалите са от средно- или слаборазвити страни, включително от Африка, кардиохирургията остава скъпо направление, което ограничава и достъпа до нея. Освен това на континента има сериозен недостиг на опитни хирурзи и лекари, които напускат заради лошите условия на труд и ниското заплащане.

Каниепи започва специализацията си като хирург, когато е бременна в деветия месец. Макар съчетаването на работата с майчинството да е трудна задача, тя успява да сбъдне мечтата си благодарение на безпрекословната подкрепа на майка си.

„Трябваше да съм два пъти по-добра от мъжете“

„По време на обучението си трябваше да съм поне толкова добра, колкото мъжете. След това трябваше да бъде поне два пъти по-добра, за да докажа, че знам какво правя и че мога да се справя“, споделя амбициозният лекар. Д-р Каниепи признава, че жените лекари често са обект на дискриминация, особено в частната практика. В много от случаите пациентите се насочват към нейни колеги мъже, защото не вярват, че тя е преминала същото обучение и е достатъчно квалифицирана. Според нея хората си мислят, че жените стават лекари по-лесно от мъжете, което не е вярно.

Каниепи не крие, че да си първата жена кардиохирург в Зимбабве не носи само позитиви. „Този мой успех не носи само слава, както повечето смятат. За да се задържиш на върха и да поддържаш високо ниво, трябва да работиш много и да не спираш да се усъвършенстваш. Да си единствената е трудно начинание“, допълва хирургът.

За какво още мечтае д-р Каниепи

Въпреки мащабната здравна криза в Зимбабве и емигриращите лекари и сестри, Кудзай е решена да остане. Тя обучава няколко души и се надява един ден да създаде фондация в подкрепа на момичета, които искат да учат медицина. „Мечтая да помагам на млади жени, които също като мен са избрали сърдечната хирургия за свое призвание, но имам и още една цел – да улесня достъпа на децата, които се нуждаят от сърдечна операция. Да оперираш човешко сърце е вдъхновяващо. Първо трябва да го спреш и да се довериш на апаратурата. След това то отново започва да бие. В този момент разбираш колко важно е това, което правиш“, завършва д-р Каниепи.