Емоционалният труд, извършван от жените на работното място – тежък, но непризнат

На много работни места по света има специфичен вид труд, който се извършва най-вече от жените. Той остава незабелязан и никога не се заплаща. Става въпрос за емоционалния труд, който не е описан в длъжностните им характеристики. Неслучайно има професии, упражнявани основно от жени – учител, медицинска сестра, социален работник, възпитател в ясла и детска градина и много други. Обществото е наложило схващането, че всяка дейност, която изисква емоционално ангажиране и взаимодействие с друг човек, е по-подходяща за представителките на нежния пол.

Емоционалният труд изисква от служителя да може да въздейства на клиенти, потребители, пътници и пациенти. Той е много важен, но и изтощителен.

Роля, отредена в ранна възраст

Британският журналист Роуз Хакман, която издава книга по темата, пояснява: „Всички черти, умения и роли,обвързани по някакъв начин с емоционалния труд, се приписват на жените още в детска възраст. От тях се очаква да бъдат грижовни и ориентирани към благополучието на другите. Ако не са такива, каквито би трябвало да бъдат, биват упреквани и наказвани.“

Доц. Е. Мишел Рамзи, която провежда множество проучвания върху половите роли, допълва, че детските игри подсказват в каква област се очаква да се реализират момчетата и момичетата. Докато заниманията на момчетата са по-активни и не изискват особена емоционална ангажираност, тези на момичетата са насочени именно към полагане на грижи. Затова те играят повече с кукли или пък избират ролеви игри – учител-ученик, лекар-пациент.

>>> Теория за половите схеми на Бем: Как средата формира представата за мъжка и женска роля в обществото

Емпатията и загрижеността не са типични само за женския пол

Според Хакман обаче емпатия и състрадание могат да изпитват както жени, така и мъже. „Проблемът е, че хората са свикнали да вярват, че жените са по-милостиви и грижовни. Никой не забелязва, че всъщност тази роля им е отредена отвън, а не е генетично заложена“, допълва тя. След време това насадено схващане предопределя и избора им на професия, която в повечето случаи изисква от тях да се ангажират емоционално – било то с пациенти, деца, възрастни хора или клиенти.

Доц. Рамзи смята, че хората, които биват дискриминирани под дадена форма, обикновено имат добре развито умение за невербална комуникация. За тях е важно да могат да разчитат знаците на околните, за да не си навлекат техния гняв. Жените също попадат в тази група. Още в детска възраст момичетата се научават, че за да бъдат приети, е нужно да умеят да се грижат за другите хора.

Невидимата административна работа, възлагана на жените

Всяко работно място изисква от служителите да упражняват емоционален труд. За съжаление, дори когато има служители и от двата пола, отново на жените се възлагат задачи по организация на служебни партита, тиймбилдинги и други мероприятия. Именно от жените се очаква да поддържат добрите взаимоотношения в колектива и да сплотяват колегите. Много изследвания сочат, че на тях се възлагат и повечето административни задължения в офиса, които обаче обикновено остават незабелязани и спъват професионалното им израстване.

Най-тъжното е, че колкото и уморителна да е тази работа, тя не се възприема като допълнителна, а като част от задълженията на жените. Те се сблъскват със следната патова ситуация: Ако изпълняват тези неформални задължения, нямат почти никакъв шанс да се изкачат по професионалната стълбичка. Ако не ги изпълняват, рискуват да изостанат и да бъдат забравени.

Хакман добавя: „На жените, които започват работа на място, където повечето служители са мъже, се вменяват задължения, считани за „женски“, включително такива, свързани с полагането на емоционален труд. Това правило важи с особена сила за администрацията.“

Различни изисквания за израстване в кариерата при мъжете и жените

Изследване в списание Human Resource Management посочва, че за да бъдат повишени в службата за мъжете е достатъчно да бъдат добри в работата си, докато жените трябва да притежават и социални умения.

Хакман дава пример с инженерингова фирма, в която преобладават мъжете. За да бъдат успешните трябва да бъдат уверени и способни, нищо повече. Ако жена в такава фирма обаче има амбиция да се развива, тя трябва да бъде не само уверена и способна, но и мила, сговорчива и приветлива. С други думи, да бъдат добри в работата си за тях не е достатъчно. Нужно е също така да проявяват състрадание към околните.

Според Рамзи вменените им задължения, които те изпълняват безплатно, отдалечават жените от професионално израстване. Събирането на пари за различни инициативи, планирането на събития и т.н. не се приемат като част от работата им, макар да отнемат много време и енергия. Както казва Рамзи, „подобни дейности изискват добра организираност и умение за мултитаскинг и въпреки това, когато дойде време за повишение, никой не обръща внимание на положените усилия от страна на жените в колектива.“

>>> Парадоксът на равенството между половете в науката и технологиите

Жените, които извършват емоционален труд, получават най-ниски заплати

Жените не само не получават възнаграждение за допълнителния емоционален труд, който извършват, но и биват упреквани, ако го избягват. Изследвания върху разликите във възнагражденията на двата пола показват, че професиите, упражнявани основно от жени, са с по-ниско заплащане от останалите.
Резултатите сочат, че най-ниски заплати получават жените, заети в социалната сфера, макар че точно тези трудни професии са сред най-важните в нашето общество.

Защо тяхната работа се подценява, при положение, че е толкова безценна за благоденствието на хората и не може да бъде извършвана от робот? Нима нещо би могло да замени човешката топлина и докосване? Част от отговора се крие в това, че емоционалният труд не се възприема като труд, а без него всъщност някои длъжности не могат да бъдат изпълнявани.

Защо емоционалният труд е толкова важен

Хакман отбелязва: „Представете си какво би станало, ако никой не се ангажираше емоционално с пациентите или клиентите. Ако служител, който обслужва клиенти, не е загрижен за тях и техните желания, би било проява на грубо отношение и неуважение. Ако домашната помощница, която се грижи за възрастната ви майка, не помни важни неща или пък не я наглежда често през деня, ще си кажете, че е безотговорна. Ако сервитьорът в заведението ви припира, бихте се възмутили.“
В същото време много жени получават унизително ниска заплата за тежката работа, с която са нагърбени.

Журналистката Хакман е на мнение, че жените са попаднали в коварен капан. Те са възнаградени с признателността на хората, които даряват със своята загриженост и съчувствие, но системата злоупотребява с това. Сякаш обществото очаква жените да са достатъчно удовлетворени от своята работа и да не настояват за достойно заплащане. Ако обаче професията е предимно „мъжка“, ситуацията би била много по-различна. Да приемем, че мъжете са по-добри в математиката. Това означава, че ако един мъж започне работа в банка, той би трябвало да е удовлетворен от този факт и да не очаква висока заплата. Дали е така в действителност? Не.

Безценната „женска“ работа

Може би първата важна стъпка за повишаване стойността на труда, който жените извършват, е просто той да бъде признат официално за труд. Хакман смята, че са необходими нормативни промени, с които да се изчисли стойността на качества като емпатията и грижата за другите.

По нейни наблюдения такива промени вече се прилагат, но с твърде бавни темпове. Социалните умения придобиват все по-голямо значение за всички полове, тъй като професиите, които ги изискват набират широка популярност.

Емоционалният труд като част от длъжностната характеристика

На второ място е необходимо емоционалният труд да бъде включен като задължение в длъжностната характеристика, за да послужи при официалното оценяване на неговото представяне. Само така служителят има шанс да бъде възнаграден за положените от него усилия.

Според Рамзи обаче признаването на емоционалния труд на жените и неговото реално заплащане крие риск от по-силен натиск върху тях. Не е изключено отговорностите и изискванията да се увеличат, което да им причини силен стрес.

„Промените често се случват точно по този начин – две крачки напред, после една назад. В стремежа си да намалим товара върху жените, изискванията към тях нарастват, а оттам и товарът“, казва доц. Рамзи.

Хакман е категорична, че жените заслужават да получават заплащане и за емоционалния труд, който полагат, защото „един от законите на модерния пазар гласи, че щом създаваш стойност, трябва да бъдеш възнаграден.“