Брук Шийлдс за насилието и предразсъдъците: Преживяла съм много, но не се самосъжалявам

Брук Шийлдс застава под светлината на прожекторите още на 11-месечна възраст. И това има своята цена. Както самата тя казва по време на интервю журналистката Ева Уайзман: „Славата е странно нещо, когато навлизаш в пубертета. Попадаш на статии за менструалния ти цикъл в списание People. Виждаш изложени дънките си в музея на изкуството „Метрополитън“. Доналд Тръмп те кани на разходка с неговия джет.“

Днес 59-годишната актриса разказва пред Уайзман за трудния път на славата, предразсъдъците по отношение на красивите, известни жени, остаряването и опитите да се съхрани като човек.

Първи стъпки в киното

Първата си голяма роля Брук получава на 11-годишна възраст с участието си във филма „Хубавицата“, където играе проституиращо момиче.

Година по-късно в списание New York излиза статия със заглавие „Запознайте се с Тери и Брук Шийлдс“. Тери е майка й, която е и неин мениджър. На снимката към статията момичето позиро голо, без това да притеснява майката.

На 14 Брук участва във филма „Синята лагуна“, където играе тийнейджър, който попада на безлюден остров. Там героинята й Емелин пораства и среща любовта. „Директорът искаше да продаде моето сексуално пробуждане“, казва актрисата.

Какво е да носиш бремето на славата, когато си още дете

Двата филма успяват да събудят интереса на обществото и журналистите към Брук Шийлдс. Тя обаче признава, че през цялото време се е чувствала като под обстрел. От нея се е очаквало да защитава своята голота, да води разгорещени дебати, засягащи проблема с детската порнография и да се справя с кризите на своята майка алкохоличка.

През 1980 г. актрисата се превръща в най-младия модел на корица на списание Vogue. На 16-годишна възраст участва в поредица противоречиви реклами на Calvin Klein, след което всяка нейна роля по един или друг начин е свързана с нейната сексуалност.

Брук Шийлдс, като много други млади жени, се оказва средство за продажба на продукти. За съжаление, участвайки в реклами на продукти, самите те се превръщат в продукти.

Насилието в живота на Брук Шийлдс

В откровения разговор с журналистката Ева Уайзман холивудската знаменитост признава, че се е почувствала ужасно, когато е видяла кукла с нейния лик. Не крие и изнасилването от влиятелен мъж в Холивуд, когато е била съвсем млада.

Много са случаите на насилие, които тя преживява през годините като актриса. По време на снимките на филма „Безкрайна любов“ директорът Франко Зефирели извива силно пръста на крака й, за да може болката в погледа й да бъде разчетена от зрителите като момент на екстаз, докато получава оргазъм. „Такива моменти те карат да искаш да изчезнеш“, споделя Брук Шийлдс.

Тя казва: „Хубаво щеше да е, ако всеки от нас можеше да изгледа филм за живота си. Смятам, че това би ни помогнало да приемем миналото си, такова каквото е, да го осветим, да го разгледаме под светлината на прожекторите.“

» Истината за тежката следродилна депресия: Бях опасна за самата себе си

Сексуалността – риск, но и осъзнат избор

Документалната поредица за живота й, която също носи заглавието „Хубавицата“, я разтърсва из основи. В нея се разказва за отношенията между майка и дъщеря, разглеждат се различните нюанси на сексуалността и как тя може да бъде използвана за постигане на користни цели. Въпреки че много известни жени стават жертва на собствената си сексуалност, Брук не премълчава още една горчива истина: „Да, може би наистина сме нейни жертви, но ние знаехме какво правим. Сами избирахме този път. Благодарение на сексуалността си в крайна сметка успявахме да си плащаме сметките.“

„Избрах да не се самосъжалявам“

Актрисата не желае нейната житейска история да е сълзлива и мрачна. Не желае хората да я възприемат като жертва. Защо ли? Защото за нея да си жертва означава, че си пасивен. „Не харесвам бездействието, не уважавам хора, които са пасивни. Гадости в този живот се случват на всеки. Да, не е приятно, но какво правим ние, за да ги избегнем? Аз съм избрала да не се самосъжалявам. Когато се сблъскам с неприятност или несправедливост, си казвам „Добре, сега какво?“ Плача, ядосвам се, страдам, но накрая го приемам и продължавам.“

„Оцелях и се съхраних единствено благодарение на себе си“

Брук Шийлдс признава, че много често я питат как е успяла да запази нормалността си след всичко, което е преживяла. Да бъде една щастливо омъжена нюйоркчанка, горда майка на две деца. Отговорът й винаги е уклончив. Започва да говори за това, че е учила в Принстън, за усилията да опази живота на майка си и как нейната алкохолна зависимост я е отблъснала от всякакви наркотични вещества. Това е нейното обяснение. Веднъж обаче терапевтът й задава следния въпрос: „Кога ще осъзнаеш, че всъщност твоето оцеляване се дължи на теб самата, на твоите лични качества?“

Тези негови думи променят изцяло отношението й към самата нея: „Когато чух терапевта да казва това, усетих как ми олеква. Оказа се толкова простичко: „Аз съм добър човек. Талантлива съм. Горда съм със себе си. Да, вероятно всичко можеше да се случи по различен начин, но се радвам, че не е. Мисля, че се борих достойно за това, което съм днес.“

Запитана как гледа от позицията на своите 59 години на 11-годишното момиченце, участвало в първия си филм, холивудската знаменитост отговаря: „Не го съжалявам. Зная, че са му се случили много неприятни неща, но се е справило и благодарение на тях то е станало силно и самоуверено. Научило се е да разчита на силните си страни, които е формирало в най-трудните периоди.“

Брук Шийлдс споделя, че е загубила уважение към възрастните в най-крехка възраст, което я е направило неуязвима. „Когато се чувствах сломена от умората, сарказма или упреците на хората, се сещах за онова малко момиченце и си казвах, че то все пак е оцеляло, въпреки всичко. Така се събирах и продължавах напред“, разказва актрисата.

"Разбрах, че са ми направили подмладяване на вагината, без мое разрешение"

Наближавайки 60, тя e фокусирана най-вече върху осъзнаването и развитието на собствената си сила да контролира живота си. Днес спънки не са младостта или мъжете на високи постове, но въпреки това понякога смята, че гласът й остава нечут. Според нея причината се крие във възрастта, славата и пола й. Шийлдс си спомня как осем години след раждането на втората й дъщеря, гинекологът й препоръчва лабиопластика заради силния дискомфорт, който изпитва в областта на гениталиите. Оперира се при най-добрия пластичен хирург в Лос Анджелис, който се оказва, че е извършил така нареченото подмладяване на вагината й, без да е поискал разрешение от нея преди това. Актрисата признава, че е била в шок, когато е разбрала, че е била подложена на манипулация, която не е искала.

За известно време е твърдо решена да го съди, но впоследствие се отказва, защото не желае „интимните й части отново да бъдат тема във вестниците“.

По нейни думи ситуацията е имала и положителна страна. От този момент нататък Брук Шийлдс изпитва още по-голяма солидарност към жените.

Защо известните личности често получават по-лошо лечение от останалите

Докато лежи в болница със счупена бедрена кост, звездата отново среща пластичния хирург, извършил операцията. Той й казва: „Известните личности винаги получават най-лошото лечение. Лекарите или се опитват да надскочат себе си, или искат да ви докажат, че не се впечатляват от славата ви. И в двата случая резултатът е неприятен.“

Случилото се кара Шийлдс да преразгледа връзката си със славата. Тя е наясно, че стореното не може да бъде поправено и че рано или късно медиите ще разберат за нежеланата операция. Не е възможно, а и не иска да се крие. Тогава си казва: „Трябва да променя нещо, защото в противен случай ще намразя ситуациите, в които някой ме разпознава не защото съм постигнала успех, а защото съм имала неприятно преживяване.“ Това я подтиква да приеме поканата за участие в one-woman шоу в клуб в Манхатън.

Връщайки се назад, актрисата си спомня: „През 80-те горях на сцената. Всичко беше различно. Нямаше толкова много известни личности.“

За цената на славата

Славата на Брук Шийлдс не е мимолетна. През 90-те Майкъл Джексън твърди, че излиза с нея, а малко по-късно тя сключва брак с великия тенисист Андре Агаси.

„Повярвайте ми, благодарна съм за всичко. Преминала съм през много трудности. Славата се възприема и разбира трудно от дете, което навлиза в пубертета. Освен предложението на Тръмп да се повозя на джета му, съм получавала и странни подаръци. Например Уейн Нютън и Питър Фонда ми подариха понита. Интересно съвпадение. Нормално е да се питате как съм останала нормална. Популярността наистина може да те обърка. Един ден се чувстваш богопомазан, на другия – забравен от Бога.“

Поканата от Тръмп Брук получава на 22 години. Той й се обажда по телефона малко след развода си и й казва: „Двамата трябва да излезем на среща. Ти си най-красивата жена на света, а аз съм най-богатият мъж на света. Хората ще ни харесат като двойка.“ Желанието му остава неосъществено.

„Франк Синатра искаше да се откажа от холивудския живот, преди да е станало твърде късно“

Едва 16-годишна тя се запознава със самия Франк Синатра. За срещите с него си спомня с умиление. „Казваше ми, че съм добро хлапе и че не трябва да се променям. Защитаваше ме. Веднъж сложи ръка на рамото ми и ми каза да се откажа от тази работа, докато не ме е унищожила напълно.“

Бракът с Крис Хенчи и следродилната депресия

Актрисата се развежда с Агаси и през 2001 г. се омъжва за сценариста Крис Хенчи, с когото е и до днес. След раждането на първата им дъщеря, Шийлдс издава книга за следродилната депресия. Около нея се заформя скандал, след като Том Круз обвинява Брук в разпространяване на фалшива информация относно антидепресантите. Може би, ако това се бе случило преди няколко десетилетия, тя нямаше да приедприеме действия. Сега обаче, въпреки съвета на издателя да не коментира изказването на Круз, според когото тя е я трябвало да лекува депресията си с „витамини и упражнения“, звездата решава да защити позицията си и публикува отговор във вестник New York Times. Благодарение на твърдата й позиция в Ню Джърси е прокаран закон, който задължава лекарите да информират бъдещите майки за рисковете от следродилна депресия и да следят психичното им състояние след раждането.

„Винаги съм се страхувала от мисълта, че съм красива. Не обичах да се гледам дълго време в огледалото. С напредването на възрастта и промените във външния ми вид, реших, че не се харесвам на никого. Избрах да се фокусирам върху други сфери от живота си и да не обръщам внимание на начина, по който изглеждам“, казва Брук Шийлдс. Години по-късно дъщерите й са тези, които й показват колко хубаво е да се грижиш за външния си вид и да се радваш на отражението в огледалото.