Кои сме ние и колко струват мечтите ни – за София Лорен и Алеята на славата

За своите завидни 60 години в кино индустрията, енигматичната София Шиколоне изгражда мечтания образ на всяка жена и смело се въплъщава в него, оставяйки милионите зрители с паднала от възхита мандибула. И съвсем има защо. С легендарния си стил София записва името си дръзко в историята на Холивуд, превръщайки се в олицетворение на блясъка... и оставя бляскавата си звезда на Алеята на славата.

Годината е 1991, мястото - Париж. София е домакин на церемонията по връчването на престижната филмова награда "Сезар", чиито горди притежатели днес са Уди Алън, Роман Полански, Спилбърг, Сталоун, Йохансон, последният император - Бернардо Бертолучи и още много исполини от големия екран. С нула елемент на изненада Лорен блести под светлината на стотиците прожектори повече от всякога. В очите й - огън, в гърдите - любов към най-голямата й страст. Киното. В сърцето на столицата на романтиката Театър „Дьо Шанс Елизе“ е пълен до пръсване и сякаш няма откъде да си поемеш дъх, без да усетиш парфюма на някой филмов колос. Една след друга наградите отиват при гордите си притежатели. Публиката тръпне в очакване, конкуренцията е смазваща, и като че порязан с нож въздухът застива и пропуква от гласа на Ричард Борингер, а следващият носител на престижната "Сезар" е... младата София. В коя категория ли? Италианската фурия отдавна е отвъд рамките на филмовите категории и се прибира вкъщи с най-достолепната - почетна статуетка за цялостно творчество. И като че една от най-престижните филмови награди не е достатъчна за океана от талант, в който италианката плува по-смело от когато и да било, и месеци, след като отнася овациите в архитектурната грамада на театъра в столицата на любовта, любимата ни звезда в образ на жена чува името си да кънти между стените на Елисейския дворец не от кого да е, а от президента Франсоа Митеран. София е наградена с националното отличие на Франция, Наполеоновият "Орден на почетния легион".

Светът е малък, София - огромна. И колкото и да ни обясняват физиците, че вселената се разширява, през 1961 г. целият свят се втечнява и се стича като шампанско в краката на 28-годишната енигма там, където името й е религия, но за първи път се чува гласно. С грандиозната си игра в "Чочарка" името на италианката отеква в грамадната "Санта Моника Аудиториум" по-силно от когато й да било - София става първата италианка, носител на "Оскар" в историята на наградите. И понеже вероятно в съзнанието ви се промъква въпроса "само толкова?", бързам да ви отговоря, че нищо в живота на звездата не може да се опише със "само". София става и първият носител на наградата на Академията с главна роля в неанглоезичен филм. И въпреки че името й кънти по-силно от всякога в епицентъра на урагана от аплодисменти, единственият човек, който не успява да го чуе... е самата тя.

Човек е голям, колкото големи са мечтите му. София обаче е по-голяма от мечтите си, защото отказва да повярва, че един италиански филм може да грабне едно от най-значимите отличия. На следващия ден Кари Грант й се обажда в Рим и разбива страховете й на хиляди кристали, когато й съобщава, че е наградена с първия си "Оскар". Макар в небосклона на филмовите звезди статуетката да грее гордо у малцина, красивата София вече има навика да повтаря събитията и да не се задоволява с по-малко от всичко. Тридесет години по-късно името й отново кара холивудския въздух да застине, като този път отнася аплодисментите на 12600 ръкопляскащи ръце в "Шрайн Аудиториум". Вече знаем - никое щастие не идва поединично и София става носител на "Оскар" не за един филм, а за цялата си актьорска игра като събирателно за филмовите й постижения, и бива обявена за "едно от истинските съкровища на световното кино, чиято кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството".

Пътят на София става велик, ролите й - грандиозни, номинациите и наградите валят една след друга. Всеки път, когато някъде по света някой получава медал на олимпийските игри, София получава две номинации за филмови награди. Или общо взето с всяко завъртане на Земята около Слънцето италианката грабва по една статуетка, превръщайки целия си живот в една безкрайна фабула като на кинолента. Може би ролята на София в собствения й живот е най-красивият й филм. Или както тя самата казва: "Красотата си струва да се бориш за нея". А лентата на живота й можем смело да кръстим "Няма нищо по-възможно от невероятното".

Има нещо особено очарователно в това да получиш най-бляскавата награда в света на седмото изкуство, когато една от най-бляскавите награди в света изобщо си ти самият. И Холивуд не пропуска да го отбележи по-късно, макар невярващата София да е пропуснала да го изживее когато се е случило. Чак след половин век, през 2011 година звездите от холивудското небе се събират, почти пресъздавайки количеството филмови мастодонти от церемонията по връчването на "Оскарите" през далечната 1961 г., за да отдадат почит на своята грандиозна София и да й подарят звездния момент, който тя 50 години по-рано не успява да изживее лично. Момент преди да целуне вечността и да позволи на сълзите си да измият безверието, София се обръща към колегите си: "Оскарът промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи, с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата Оскар."

Пътят на звездите е дълъг, червеният килим - и той. Слънцето, например, след изпепеляващи температури и огън, няколко милиона години по-късно получава своя акт за раждане и в рамките на няколко милиарда години извоюва своите 8 планетарни статуетки. Кой казва, че звездите светят само в безкрайния небосвод и се раждат след милиони години? Звездата на София на Алеята на славата блести в Холивуд, но светещото огнено кълбо в сърцето й се издига над целия свят. Слънцето днес е на почти 5 милиарда години, а София със своите 85 и цели 64 награди и 32 номинации по-късно ясно ни показва, че няма значение на колко години си когато мечтите се раждат.

И няма значение на колко статуетки стъпва всяка сутрин, колко пъти името й е избухвало като ракета в космоса на необятните зали по целия свят и колко маски и животи е сменяло през годините пред хилядите камери. Важно е другото, онова... посипване на небесната шир с космичен прах, от който няколко милиарда години по-късно се раждат звездите. София е точно това - човекът с хиляди лица на хиляди екрани, но и вдъхновението на милиони. Звездата, осветила пътя по червения килим на личната им слава. Защото значение има колко пъти лицето й е посяло мечти в милионите фенове по екраните. За да се роди една, хиляди други й отварят път, а единствената София, кралицата на всичко, което не се случва еднократно, постила нежно и фино статуетките и аплодисментите си не на червения килим в Холивуд, а на килима, водещ към звездите. Защото така се ражда всяка супер нова. И защото... "звездите се стремят една към друга."

А на въпроса кои сме ние и колко струват мечтите ни можем да отговорим много лесно – ние сме това, за което мечтаем. А цената им – е, колкото и висока да е, а пътят към тях – осеян с грешки и трудности, винаги може да стане по-поносима след една прожекция с говорещите ни от екрана очи на София.

„Грешките са част от цената, която плащаме, за да живеем пълноценен живот.“ - София Лорен

През 1999 г. Американският филмов институт включва Лорен под номер 21 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино. София Лорен е една от последните останали звезди от Златната ера на Холивуд.