Насилие над жени ще има, докато има мъже, които да ги мразят

Не е изминала и година, откакто 33-годишната Сара Еверард бе отвлечена по пътя за вкъщи и по-късно убита от полицай в Лондон. За съжаление, тя не е единствената жертва на мъжката омраза. Сабина Неса, учител в начално училище също в Лондон, е убита от непознат преди среща с приятел. В началото на 2022-ра 23-годишната Ашлинг Мърфи от Тъламор, Ирландия, намира смъртта си, докато прави джогинг през светлата част от деня и на оживено място.

Насилието над жени е проблем, който изглежда неразрешим. Всяко начало е трудно. Първата крачка в опитите то да бъде овладяно е младите хора да разберат какво означава женомразство (мизогиния), как то се отразява на мъжете и жените и как се случва така, че завършва с акт на насилие.

Изследването на Кейти Динийн от колежа „Cork“ и Мария Мулен-Стожек от университета „Jan Dlugosz“ в Честохова, Полша, свързано с възпитаването на ценности, сексуалното образование и насилието над жени, разкрива каква е връзката между женомразството и насилието и как образованието може да помогне в борбата с него.

Социалните норми в обществото

Според философа Кейт Мани мизогинията не е „омраза към жените“, а явление, възникнало в резултат на социалните норми в подкрепа на патриархалното семейство. Там мъжете доминират, а жените се подчиняват. Тя смята, че женомразството е продиктувано от стремежа жените да бъдат поставени в низша позиция.

Мизогинията e дълбоко вкоренена в обществото ни. По презумпция момичетата са на по-ниското социално стъпало. Мъжествеността от друга страна се свързва с власт и привилегии. В едно толкова несправедливо общество е много по-лесно да се оправдае и приеме насилието, когато е упражнено от по-силния над по-слабия. Отношението към жените е скептично и подозрително, а мъжете се ползват с предимства, още преди да са доказали качествата си. Тяхната истина винаги е по-достоверна от истината на жените.

Това обаче съвсем не означава, че представителите на силния пол не страдат от омразата към жените. Някои изследвания сочат, че съществува феномен, известен като „стрес, причинен от несъгласието с другите мъже“. Не всички мъже споделят агресивното отношение към жените и тази тяхна различност ги кара да се чувстват неуспешни, сякаш не отговарят на идеала за истинския мъж.

Силният стрес е провокиран от мисълта, че, след като не приемат насилието над жени, те са слаби, зависими и прекалено емоционални. Тук кръгът се затваря, защото в резултат на стреса те започват да изпитват озлобление към жените. Усетят ли веднъж ефекта от мизогинията, животът на жената е в реална опасност.

Добра отправна точка в борбата с насилието над жени е образоването на младите хора по отношение на женомразството и последиците от него.

Изграждане на идентичност

Още в ранна възраст децата правят опити да изградят своя идентичност. Те обаче често се провалят заради натиска, който обществото налага, и половите стереотипи. Например, ако едно момче иска да стане медицинска сестра, като порасне може да потисне това свое желание, срещайки неодобрението на околните, и да се насочи към друга, по-„мъжествена“ професия.

Дискусии в клас

Добре е в училище децата да бъдат поощрявани да размишляват върху половите стереотипи, как те се отразяват на живота им и дали тяхното собствено поведение не потиска съучениците им.

Тези стереотипи могат да бъдат разгледани и през призмата на философията. Основната идея на философския подход към децата е да ги остави да учат сами. Те трябва да разсъждават върху своята личност и поведение. Учителят би могъл да посочи колко лесно и същевременно опасно е да разчитат на стереотипното мислене, да им разкаже за ползите и вредите от него.

Философските дискусии с подрастващите имат доказан положителен ефект върху развитието им.

Примери от историята

По-големите ученици могат да получат вдъхновение от личности, които са се борили успешно с наложените очаквания към мъжете и жените. Мери Уолстънкрафт (1759-1797) например, наричана „майката на феминизма“, се е противопоставяла на всеки опит поведението на жената да бъде поставено в рамка.

Някои нейни колеги философи обаче са на мнение, че тя самата е проявявала мизогиния. Уолстънкрафт обвинявала Едмънд Бърк, че не е достатъчно мъжествен, с което всъщност е затвърждавала още повече стереотипите за двата пола.

Участие на учениците в проучвания по темата

Промяната във възгледите на учениците може да бъде предизвикана и чрез включването им в проучвания. Двама ирландски ученици – Кормак Харис и Алън О’Съливан, разработват проект на тема „Полови предразсъдъци в класната стая“, с който печелят първо място в 32-то издание на конкурса за млади учени на ЕС.

Харис и О’Съливан разглеждат ролята на половите стереотипи в живота на деца между 5 и 7 години. Тяхното проучване показва, че предразсъдъците са по-силно заложени при момчетата, които освен това са и по-малко склонни да признаят, че момичетата са способни. С цел да разрушат половия стереотип, двамата събират източници, които след това предоставят на учители и родители.

Часове по сексуално възпитание

Сексуалното образование дава възможност на учениците да осъзнаят колко важно е да се грижат за човека до себе си и да се фокусират върху собственото си щастие в една връзка. По време на часовете децата се запознават със значението на думата „съгласие“, когато става въпрос за взаимоотношения, и с формите на насилие, които единият може да упражнява върху другия.

Добрата информираност е в основата на борбата с мизогинията и постигането на равноправие между половете. Чрез такъв педагогически подход учениците успяват да анализират стереотипите и последиците отстрани. Учителят би могъл да им осигури нужните материали, за да бъдат подготвени, ако някога станат тяхна жертва.