Лиса, жертва на домашно насилие: Спасете ме от сина ми

Лиса е майка на 13-годишния Джеймс, който по време на локдаун през 2020 г. става толкова агресивен, че жената започва да се страхува за живота си. Оказва се, че тя не е единствената.

Една от социалните служби за подкрепа на семейства в Уелс отчита ръст в случаите на насилие на деца над техните родители, като сред насилниците има дори петгодишно.

Ник Коригън от „Parallel Lives“ смята, че „дългият престой у дома е довел до натрупване на много напрежение и прояви на агресия в семействата.“

Лиса признава, че неведнъж се е притеснявала дали синът й няма да вземе някой от ножовете в кухнята и да я убие, докато спи. Когато той изпада в най-тежкото си състояние, тя взема по-малкото дете, което е само на две години, за да спи с него, в случай, че баткото реши да го нападне през нощта.

Кога „грижовното дете“ се превръща в насилник

През март 2020 г., когато във Великобритания бе наложен локдаун заради коронавируса, майката забелязва драстична промяна в поведението на Джеймс. Според нея „от грижовно дете“ той се превръща в домашен насилник.

Лиса се връща назад към спомените си: „По цял ден лежеше. Исках да го накарам да стане и да приготвим заедно семейния обяд. Той избухна, без причина, отиде в дневната, взе кучето и просто го хвърли. Взе го в ръце и после го хвърли. То скимтеше, а аз го гушнах.“ До този момент момчето е било силно привързано към животинчето. Майката не може да повярва, че синът й е способен да стори нещо подобно на любимото си куче и това я кара да се притеснява още повече за живота си и за живота на по-малкия си син.

Жената не е единствената жертва на домашно насилие от страна на своето дете. Особено в условията на локдаун, броят на пострадалите родители се е увеличил многократно. Някои от тях споделят, че отрочетата им хвърлят по тях телевизори и други предмети, а понякога състоянието им е толкова сериозно, че се нуждаят от медицинска помощ.

От насилие над животно към насилие над човек

За семейството на Лиса инцидентът с домашния любимец е само началото. Жестокостта на сина й ескалира и в един момент тя се чувства, сякаш живее в „затвор“ в собствения си дом.

Най-големият й страх обаче остава той да не нарани малкото си братче. Изблиците му са непредсказуеми, а отношението му – контролиращо. Една сутрин, виждайки, че закъсняват, майката се провиква от долния етаж, за да го помоли да побърза. Той отговаря, че ще слезе след минута. Веднага след това отива при нея, сграбчва я за ръката, която наскоро е била оперирана, и едва не разкъсва постоперативната рана. Лиса подозира, че целта му е била да й причини болка, но така, че другите да не разберат.

За агресията винаги има причина

Не след дълго майката разбира, че самият насилник е тормозен от свои съученици. И като всеки родител, отчаяно иска да помогне на детето си. Спиралата, по която се е спуснал обаче Джеймс, й показва, че вече не тя контролира живота му.

В пристъп на отчаяние, когато страхът взема надмощие, жената се обажда на социалните служби, за да го вземат. Не липсата на обич я кара да постъпи така, а точно желанието й да му помогне да се справи с агресията си. Тя признава, че той се е превърнал в човек, когото не познава.

„Всичко тръгна надолу твърде бързо. Чувствах, сякаш хората ме съдят, затова, че синът ми се е превърнал в чудовище и че е станал толкова жесток. Чувствах се провалена като родител. Не аз, а той определяше правилата. Ако посмеех да го накажа в неправилния според него момент, просто си получавах заслуженото.“

Имало е случаи, когато Лиса е била принудена да се заключва с по-малкия си син в нейната спалня и да се обажда в полицията. Реакцията на институцията обаче винаги е била една и съща – ситуацията не изисква намеса, защото Джеймс живее в „безопасна среда“.
Майката се свързва с консултанти, благотворителни организации, социални служби и полиция, но отговорът е, че нищо не може да се направи.

От началото на пандемията Уелс отчита сериозен скок в броя на случаите на малтретирани родители

Все пак накрая Лиса и Джеймс получават възможността да се включат в програма, организирана от организация, която се занимава с насилие на деца над техните родители. Жената с облекчение споделя, че там „всичко се е върнало постарому“.

От „Parallel Lives“ разкриват, че от началото на пандемията през март 2020 г. случаите на деца, които малтретират родителите си, са се увеличили с 1/3. Организаторите признават, че година по-късно те продължават да наблюдават негативния ефект от пандемията върху семействата, голяма част от които никога по-рано не са преживявали каквато и да било форма на домашно насилие.

Ник Коригън разказва: „Виждали сме какво ли не – деца, които хвърлят телевизори по родителите си, такива, които ги нападат с чукове или с ножове. Имахме случай, който можеше да завърши фатално. Фактът, че хората са принудени да прекарват цялото си време заедно, без да излизат и да имат социален живот, доведе до ескалация на напрежението в семействата. Сблъскваме се с все по-млади насилници, а наскоро ни съобщиха за 5-годишно дете, което тормози близките.“

Координаторът на програмата смята, че най-често детската агресия е резултат от неудовлетворена нужда. В случая с Джеймс проблемът се корени в тормоза, на който той самият е ставал жертва в училище.

„Насилието е проява на безпомощност“

„Агресорът не се събужда една сутрин с идеята да бие и насилва хората. За него това е средство, вик за помощ, че нещо не е наред, че има нужда от подкрепа. За съжаление, той обикновено не намира подходящите думи или пък не е достатъчно зрял психически, за да изрази онова, което е в главата му“, пояснява Мегън Дейвис, друг член на екипа.

За да се справи с проблема правителството на Уелс отделя допълнителни 5,5 милиона паунда за специалисти, които работят в сферата на домашното и сексуалното насилие.

Домът невинаги е нашата крепост

Рейчъл Маклийн от Министерството на вътрешните работи, в чийто ресор попада и защитата на хората от насилие, добавя: „През последните две години разбрахме, че домът невинаги е безопасно място. Ето защо правителството отпусна над 28 милиона паунда на организации, които се борят с домашното насилие.

Вярвам, че инициативи като тази на „Parallel Lives“ имат смисъл и затова работим в тясно сътрудничество с отдела за защита от насилие в Южен Уелс. Осигурихме други 3 милиона паунда за програми в Англия и Уелс, чиято цел е да подкрепят младите хора, които са жертви на домашно насилие или проявяват агресия към близките си. Новият Закон за домашното насилие дава много повече възможности за подкрепа на хората, които страдат.“

Лиса смята, че, ако не бяха получили подкрепа, вероятно синът й щеше да е в институция или затвор, заради престъпление срещу член на семейството. „Джеймс се научи да изпитва емпатия на много по-дълбоко ниво. Сега е готов да помогне преди всичко на самия себе си“, признава майката. Всъщност момчето, което продължава да живее със семейството си, подкрепя Лиса в решението й да разкаже на целия свят през какво са минали.

Двамата са готови да направят всичко необходимо, за да не допуснат отношенията им отново да се влошат. Те се надяват тяхната история да покаже, че надежда винаги има.