Насилие от дете над родител: „Всяка вещ в ръцете му се превръщаше в оръжие“

Акценти

Ерин знае, че трите й деца са преживели много трудни моменти, тъй като редовно са ставали свидетели на насилието, което бившият й партньор е упражнявал над нея. Няколко години след раздялата с него, едно от тях, Джей, споделя, че е било сексуално насилвано от близък на семейството човек. Тогава Джей е в ранните си тийнейджърски години. Ерин винаги му е вярвала, затова веднага подава сигнал в полицията и прекратява отношенията си с предполагаемия извършител. Поведението на детето обаче се променя. Започва да хвърля ножове по нея, предизвиква пожари в къщата. Всяка вещ в дома им се превръща в потенциално оръжие. Майката признава, че често е била принудена да се заключва в спалнята, а другите две деца са бягали навън, за да се спасят. Животът на Ерин в много аспекти заприличва на живота с бившия й партньор.

» Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне

Специалистите търсят проблема в майката, не в детето

Тя винаги е знаела, че има организации, които предлагат помощ на жертви на домашно насилие, но не е била подготвена да се сблъска с насилие от страна на собственото си дете. Направената психологическа оценка на Джей показва, че тийнейджърът не страда от психически проблем. Социалните работници се фокусират върху начините, по които Ерин би могла да подобри родителския си подход и сякаш омаловажават действията на Джей.

Уплашена, че може да убие нея или някое от другите деца, майката се свързва с местните власти с молба да изведат Джей от дома, но те отказват. Молбата й е уважена едва когато Джей наистина прави опит да убие едно от децата.

Майката като „буфер“ за агресията на детето

През последните две десетилетия интересът на психолози и социални работници към децата насилници в семейството се засили, а историите на родители, станали жертва на агресивното им поведение, все по-често получават гласност. Нов доклад на Femicide Census (организация, която събира информация за жените във Великобритания, убити от мъже) разкрива, че през последните 15 години в страната над 170 майки са били убити от синовете си. В него пише още, че много често майката се възприема като „буфер“, безопасно място, където детето може спокойно да излее гнева си.

Стигмата, свързана с насилието, което дете упражнява над родител

За съжаление, повишената информираност все още не е помогнала на жените, които се сблъскват с агресия от страна на децата си. В наскоро проведено британско проучване родители разказват за тормоза и агресията у дома. Много от тях живеят в страх и отчаяние и заради натрупания стрес страдат от сърдечни проблеми. Не са малко и онези, които носят по лицата си белезите от преживения ужас – шевове след удар с нож или предмет.

Данните от изследването разкриват, че обществото е наложило стигма върху насилието, което дете упражнява над родител. Повече от половината от родителите, преживели Capva, признават, че не са търсили помощ, като 68% от тях не са го направили, защото са се срамували.

Жертвите на Capva са измъчвани от две чувства – срам и вина. Това е причината проблемът да остава скрит толкова години. Родителите, които все пак се осмеляват да споделят с роднини или приятели, най-често след това се чувстват по-объркани и засрамени. За съжаление, дори и социалните работници, които работят с деца насилници, реагират по начин, който кара майките и бащите да се чувстват още по-зле.

Упреците на обществото към родителите: „Явно не правиш нещо както трябва“

Ако родителите споделят с полицай, учител или социален работник през какво преминават, в повечето случаи получават съвет „да озаптят детето и да поемат контрола в свои ръце“. Според специалистите обаче подобен съвет е безполезен, тъй като хората, жертви на насилие от собствените си деца, изпитват истински страх от тях.

Мишел Джон от организацията Pegs  за подкрепа на родители, преживели тормоз от децата си, споделя: „Недоверието и прехвърлянето на вината върху жертвата на домашно насилие са характерни за 60-те и 70-те години. Реплики като „Просто му кажи „Не“, „Явно не правиш нещо както трябва“ или „Направи нещо или си трай“ са повече от оскърбителни и по никакъв начин не помагат на пострадалите.

През 80-те години социалният работник от Лондон Хелън Боник за първи път среща майка, която се страхува от детето си. От тогава Боник се бори за повишаване осведомеността относно насилието от дете върху родител. Тя си спомня как преди няколко десетилетия всички са очаквали от майките и бащите да коригират агресивното поведение на децата си. По време на управлението на Тони Блеър дори са провеждани задължителни курсове за родители.

Възпитанието и отглеждането на децата през 2025 г. изглежда доста по-различно. Днес родителите са по-толерантни и либерални. За жалост, нагласите не са се променили особено. Обществото продължава да очаква от майките и бащите да поемат отговорност за постъпките на децата си и да сложат край на агресията им. Ако не успеят, означава, че са се провалили.

» Лиса, жертва на домашно насилие: Спасете ме от сина ми

Историята на Тим и 12-годишния му син Силас

„Притесняваш се, че изглеждаш и звучиш като слаб и безпомощен родител“, споделя Тим, който живее със своя партньор Чарли и 12-годишния им син Силас. Допреди няколко години учителите са го наказвали заради буйния му нрав. По-късно е диагностициран с аутизъм и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Днес Силас редовно и напълно умишлено препречва пътя на родителите си у дома, удря баща си в корема или го мушка в ребрата. Обидите, псувните и нецензурните думи са ежедневие.

„Ако не можеш да коригираш поведението на детето си, сякаш си се провалил като родител“

Тим допълва: „Въпреки че понякога вкъщи е спокойно, аз се страхувам от него. Колкото по-голям става, толкова по-опасен е той за нас.“

Тъй като Силас е осиновен, Тим и Чарли са преминали обучение за позитивно родителство и са участвали в пет семинара за отглеждане на невродивергентни деца. Оказва се, че нито един курс не ги е подготвил за агресията на сина им. „Внушават ти, че ако се научиш да бъдеш по-добър родител, всичко ще се оправи. Когато видиш, че нищо не се подобрява, се чувстваш безпомощен и отчаян“, казва бащата.

Причини за агресията от страна на дете към родителите му

Не е изненада, че традиционният родителски подход с награди и наказания не дава резултат при семейства като това на Тим. Причините за проява на агресия от дете към родител могат да бъдат най-различни. Специалистите смятат, че невродивергентните и осиновените деца са по-склонни да проявяват насилие. Ако детето е израснало в среда на насилие между интимните партньори, също е много по-вероятно да се държи агресивно с родителите си. „Децата, които са имали тежко детство, преживели са загуба, били са заплашвани в училище или са израснали в конфликтна среда, по-трудно заявяват нуждите си и изразяват емоциите си“, пояснява Джейн Грифинс.

Някои от тях успяват да им дадат воля (да ги екстернализират) като упражняват насилие. Според Грифинс решението не е в налагането на забрани и ограничения, а в подобряване на комуникацията между детето и родителите му.

За самите родители би било полезно да общуват с други пострадали майки и бащи, защото със сигурност ще срещнат разбиране.

"Не искам да отвръщам на ударите му, а да го разбера“

Доли е майка на 15-годишния Джак. Тя никога не би го описала като агресивен и жесток, а като чаровен, харизматичен и много емоционален. Момчето израства без баща и въпреки това е отгледано с много любов от майка си и нейното семейство. Обича мотори, посещава клубове за извънкласни занимания, няма специални образователни потребности.

За околните той е едно щастливо дете, но у дома нещата са съвсем различни. „За другите хора той има прекрасен живот и не се нуждае от нищо. Никога не ме е удрял, но ме е ритал“, споделя Доли. Само няколко пъти е бил на ръба да ме удари с ръка, но се случва да ме ритне или да прояви агресия около мен, например да удари вратата или да започне да крещи“, разказва жената.

Джак е доста по-висок от майка си и по нейни думи „вече изглежда плашещо голям“. Според нея момчето осъзнава, че има преимущество и може лесно да я уплаши. Разбира се, съветът на роднините е да бъде твърда с него. Баща й казва да го удари, ако той я удари. Доли обаче не желае да наранява сина си, а да го разбере.

Наскоро майката и синът се записват в специална програма за младежи с проблемно поведение. Препоръчва се и родителите да се включат в нея, тъй като получават ценни насоки как могат да идентифицират негативните модели на поведение, за да подобрят общуването с децата си.

По време на една от сесиите и двамата имат за задача да запишат и изпратят на другия аудио съобщения. Доли за първи път разбира какви чувства изпитва момчето към баща си, а Джак остава изненадан от факта, че майка му се страхува от него. Въпреки че той не е овладял напълно агресията си, Доли е обнадеждена, защото са се научили да споделят чувствата и нуждите си.