Процесът между Джони Деп и Амбър Хърд показа домашното насилие във всичките му форми

Нека за момент избягаме от медийния шум, предизвикан от делото, което заведоха един срещу друг актьорите Джони Деп и Амбър Хърд. Да опитаме да се абстрахираме и от факта, че са известни личности. Тогава ще видим, че под повърхността остава само тъга. Двама души, които някога са се обичали, но с времето любовта е отстъпила пред насилието и болката. Съдба, която за жалост споделят много други двойки, не само в САЩ.

Съдебното дело, което стана достояние на широката публика и можеше да се следи дори от деца в платформи като „TikTok“, завърши с победа на Джони Деп. Той го заведе, след като Хърд разказа пред „The Washington Post“, че е била „жертва на домашно насилие“. През шестте седмици, в които двамата партньори се изправяха срещу най-големите си страхове, а вероятно и срещу самите себе си, стана ясно, че те са поредните жертви на явлението, което експерти наричат „насилие между интимни партньори“. Според статистиката близо 6,6 милиона американци, мъже и жени, са обект на агресия от страна на своята половинка всяка година.

Специалисти по домашно насилие: Изходът от процеса между Деп и Хърд е симптом на едно болно общество, което винаги е потискало жените под някаква форма

Уенди Мърфи, бивш прокурор по сексуални престъпления, с изказване пред "The Guardian" за делото между Джони Деп и Амбър Хърд: 

"Присъдата е доказателство номер едно, че жените се нуждаят от пълно равноправие. Когато такова липсва, съдът взема абсурдни решения.

Амбър Хърд бе лишена от законовата защита, която Джони Деп получи. Като много други жени от 1868 г. насам, когато чрез 14-тата поправка се гарантира „равнопоставеност пред закона“, без обаче жените да бъдат изрично упоменати в текста. Едва през 1971 г. по време на делото „Рийд срещу Рийд“ всички признаха, че правата на жените и мъжете в съда всъщност не са равни.

Ирационалният характер на присъдата, която отсъди в полза на Джони Деп, но все пак уважи твърдението на Хърд, че е била наклеветена, наричайки обвинението й в домашен тормоз „измишльотина“, вероятно ще е в помощ при обжалването.

Пълна глупост е, че присъдата от делото ще накара жените да замълчат. Напротив, те щe се разбунтуват, ще говорят, ще реагират. Но няма да останат безучастни.“

Насилие между интимни партньори (intimate partner violence, IPV)

Делото между Деп и Хърд предизвика интереса на всички и насочи вниманието към теми, които рядко се коментират в подобни мащаби. Според Кели Линч, доцент по криминология към Тексаския университет в Сан Антонио, медийното внимание е чудесна възможност да се разгледат специфични нюанси на насилието, които обикновено се пропускат, а биха могли да накарат жертвите да се чувстват по-малко самотни и отхвърлени.

Като учен, тя си поставя за цел да разшири представата на обществото за това какво всъщност означава насилие между интимни партньори (IPV), какви могат да бъдат мащабите му и до какво би могло да доведе и за двете страни.

"Жалкото е, че много от нас гледаха на делото, като че ли е шоу, а не истинска трагедия, тъжен край на нечии взаимоотношения. Затвърждава се тенденцията, че зрителите онлайн са склонни с лекота да изиграят ролята на съдии и да посочат кой е жертвата и кой – насилникът", споделя още експертът.

Насилието между интимни партньори представлява форма на насилие или проява на агресия спрямо един от двамата партньори. Честотата и тежестта варират в широки граници. В някои случаи става въпрос за единичен епизод, който обаче има трайни последици, или за множество епизоди, които се повтарят през годините. Насилието може да бъде физическо или сексуално. То може да включва дебнене, както и психически тормоз.

Двупосочно насилие срещу взаимно малтретиране

Насилието между интимни партньори се упражнява както от мъже, така и от жени по целия свят. Изследвания сочат, че 1 от 4 жени и 1 от 10 мъже в САЩ са жертви на IPV. Техният живот остава завинаги белязан от травмата. Изолацията и финансовите затруднения по време на пандемията от коронавирус доведоха до скок в броя на случаите на насилие между интимните партньори.

В някои двойки агресията е от страна на единия партньор. При двамата актьори обаче тя е двупосочна, което означава, че и Деп, и Хърд са били в ролята на агресора. Официално тяхното поведение се определя като двупосочна форма на насилие.

Данни от изследване, проведено през 2012 г., разкриват, че в 3 от 5 случая на насилие между интимни партньори те се нараняват взаимно. При двупосочното насилие един и същи човек може да бъде както насилник, така и жертва. Честотата, тежестта, мотивите и последиците обаче не е задължително да са еднакви и за двете страни. Важно е да се отбележи също, че то не е еквивалент на „взаимно малтретиране“ – термин, който бе споменат по време на делото.

Под „малтретиране“ се разбира превъзходство на единия от двамата партньори, дисбаланс на силите. По-силният използва властта си, за да упражнява контрол и да заплашва своята половинка. В този смисъл „взаимното малтретиране“ не съвпада с дефиницията на повечето експерти за насилие между интимните партньори в хетеросексуална връзка. Макар при насилието между интимни партньори също да се наблюдава малтретиране, би било погрешно да се каже, че то е взаимно, тъй като единият може да проявява агресия в отговор на агресията, упражнена срещу него.

>>> Кои са знаците, че сме в токсична връзка и как да излезем от нейния капан

Форми на насилието между интимни партньори (IPV)

И двете страни по делото се обвиняваха взаимно в злоупотреба с наркотични вещества и упражняване на тормоз. От записите, представени в съда, стана ясно, че отношенията между Джони Деп и Амбър Хърд са излезли извън контрол. В един от тях се чува как Деп признава, че не може да понесе повече „физическо насилие помежду им“, след като Хърд го удря. Тя от своя страна казва, че му е посегнала, „за да се защити“, а той я е нападнал „напълно умишлено“.

Тук експертите призовават да обърнем внимание на някои аспекти от насилието между интимните партньори по принцип. Много е важно да се вземат под внимание обстоятелствата, при които те се нараняват. Например, дали и двамата са подстрекатели или единият реагира, за да се защити. Дали насилието е само част от друга, често повтаряща се форма на агресивно поведение?

Специалистите поясняват, че има различни видове насилие между интимни партньори, с различни характеристики и честота в зависимост от това дали се упражнява от мъж или жена.

Контролиращо поведение (интимен тероризъм)

Съществува „принуждаващо контролиращо насилие“, известно още като „интимен тероризъм“. До него по-често прибягват мъжете. Целта е да лишат жертвата си от независимост и самостоятелност. Често се прилага тактика, която включва физическо или нефизическо насилие. Агресорът буди страха на своя партньор, заплашва го и го унижава. Един от способите, които може да използва, е да ограничи достъпа му до дебитни и кредитни карти, за да го лиши от финансова свобода. Възможно е също така да вземе мобилния му телефон или да следи къде и с кого се среща, като по този начин навлиза дълбоко в личното му пространство и прекъсва връзката му с външния свят.
Контролиращото поведение обаче не е задължителен елемент от насилието, упражнявано между интимни партньори.

Ситуационно насилие

Друга форма на IPV е „ситуационното насилие“, предизвикано от конфликт, който бързо прераства във физическа саморазправа. Неговата степен варира от лека до тежка, в зависимост от предприетите действия срещу жертвата. Шамарът се счита за лека проява, а душенето – за тежка. Ситуационното насилие се упражнява както от мъже, така и от жени.

Повечето от проучванията върху насилието между интимните партньори включват хетеросексуални двойки, макар че има доказателства за случаи на контролиращо поведение и ситуационно насилие и между хомосексуални партньори.

Мълчаливият писък на жертвата, която моли за помощ

Всеки от нас трябва да се запознае с последиците от насилието между партньорите върху техния живот.

Жертвите не могат да говорят. Те са дехуманизирани и унизени, а в някои случаи губят живота си. Повече от половината убийства на жени в САЩ са извършени от техните партньори. Делът при представителите на силния пол е едва 5%. Най-честата причина е контролиращо поведение от страна на мъжа. Заради ниския процент на жертвите сред мъжете, много от тях биват лишени от ресурсите, които се предоставят на жените. Истината е, че и едните, и другите имат правото да бъдат защитени, да бъдат щастливи. Да живеят.