Историята на Рупи Калън: Спасих се от насилника си, сега искам да помогна и на други

Рупи Калън е на 52 години и работи като университетски служител в градчето Уолсол в централна Англия. Водена от желанието си да помогне на други като нея, през годините тя успява да приюти 15 млади жени в свободните стаи на жилището си. Отваряйки вратите на своя дом за поредното момиче, което пристига само с няколко чифта дрехи, Рупи излага на показ и душата си, нейното по-младо, изстрадало Аз.

Жената помага на млади хора, чийто живот е в опасност, като част от програмата на Младежката християнска организация. Целта на организаторите е да ги настаняват в обикновени семейства, които имат свободни стаи на разположение.

„Знам какво преживяват и искам да им помогна“

Рупи неслучайно решава да се включи в благотворителната инициатива. Преди години самата тя е била жертва на насилие, от което успява да избяга през 90-те години заедно с двете си малки деца. Настанена е в кризисен център в Улвърхемптън. „Била съм там, където са те в момента. Само с дрехите на гърба си и една чанта багаж. Знам какво преживяват. Затова мога да ги разбера и искам да им помогна да обърнат нова страница в живота си“, споделя Рупи.

>>> Как първите кризисни центрове за жени, жертви на домашно насилие, променят живота на хиляди хора

След като си стъпва на краката, жената завършва колеж и университет, а през нощта работи в птицекланица. През 2018 г., сама и с две свободни стаи в жилището си, Калън вече знае, че е дошло времето да подаде ръка на други, които са избягали от своя насилник.

„Осъзнах, че и аз мога да бъда полезна. Спомних си през какво преминах преди толкова години и се замислих колко ли хубаво щеше да бъде, ако някой ми беше казал: „Хей, ние сме насреща, ще ти помогнем да се справиш и да продължиш!“

Много от младите жени, приютени от Рупи, не са близки със семействата си. Други идват от дом, в който насилието и наркотиците са били ежедневие. Първото момиче, което се подслонява при нея, е на 19 години. Не познава баща си, а майка й е починала. От месеци живее по приюти и скоро очаква бебе. Рупи си спомня: „Докато се хранехме, тя обичаше да ми разказва какво смята да прави, когато роди.“

В дома на Калън са отсядали 15 младежи. Някои остават за една нощ, други с месеци. 17-годишно момиче с бебе на ръце намира спасение при нея, след като е изгонена от жилището, в което живее с партньора си насилник. Жената признава, че е била много разтревожена, когато гостенката й решила да се върне при бащата на детето си. Уверила я е, че винаги може да я потърси, ако нещата с него не потръгнат. Последния път, когато са разговаряли, младата майка й споделила, че мъжът е спрял да пие и се държи много по-добре с нея.

Работа, вечерен час и уважаване на личното пространство – основни правила в дома на Рупи

Все пак Рупи Калън има някои правила, които държи младите хора в дома й да спазват. Едно от тях е да си намерят работа, да продължат образованието си или да запишат квалификационен курс.

Също така, в дома й има строг вечерен час. В замяна тя уважава и не си позволява да навлиза в личното им пространство.

По отношение на домакинските задължения жената признава, че среща някои проблеми. „Предполагам, че причината се крие в мен, не съм достатъчно строга. Държа се с тях така, както се държах с моите деца, когато бяха тийнейджъри. Основно аз чистех и подреждах.“

В момента при Рупи живеят две млади жени на 17 и 22 години. Едната от тях разказва: „Рупи е страхотна! Уважаваме се взаимно. Животът, който водя сега, е коренно различен от предишния ми. Тук се отнасят с мен като с възрастен. Имам някои планове и определено се чувствам обнадеждена, че мога да ги осъществя.“

Уроци по самостоятелност и организираност

Макар че често се налага да почиства след тях, Калън прави всичко възможно да ги научи на самостоятелност и отговорност, като не спира да им повтаря, че не е тяхна майка. „Идеята на всичко това е да се научат да готвят и да управляват парите си, така че да могат да живеят пълноценно един ден“, допълва тя.

Понякога обаче е доста трудно да не възприемаш хората, с които живееш под един покрив, като свое семейство. Рупи се храни заедно с гостите си няколко пъти седмично. За някои от тях топлата, почти семейна, атмосфера е напълно непозната. Чувстват се спокойни и в безопасност. Няма разправии и крясъци. Едно от двете момичета, настанени сега при нея, я нарича мама Рупи и се шегува, че никога няма да се изнесе.

Калън рядко успява да прекара цял ден с тях, но наскоро им организира разходка в замъка Уоруик. Забавляват се, качват се до върха на кулата, а накрая хвърлят монети във фонтана. Всяка си намисля желание, но не го споделя с другите. С надеждата да се сбъдне.

Жената вярва, че подобни преживявания сплотяват хората. „Не искам да гледат на мен единствено като наемодател. На този етап от живота си те имат крещяща нужда от разбиране и топлина. Иска ми се да се чувстват като у дома“, завършва тя.