Приказки за физиката: размишления на велики учени за живота, вселената и още нещо…

Физиката не е суха наука, която се съсредоточава единствено върху уравнения за изчисляване на скоростта, с която всичко пропада зад хоризонта на събитията на черните дупки, разпространението на светлината във вакуум, или пък коя е най-малката съществуваща елементарна частица, участваща в строежа на нашия свят и вселената. Физиката се занимава и с екзистенциални въпроси, като смисъла на живота и емпатията от гледна точка на общата теория на относителността. Само си помислете, как е възможно човек да впери поглед в звездите (особено с мощните инструменти на космически телескопи като Хъбъл) и да не се замисли защо е роден на тази земя и каква следа ще осатви след себе си встрани от Закона за запазване на енергията, който гласи, че в природата нищо не се губи – само преминава от една форма в друга.

Е, всеки физик е мъничко (или повече) философ и екзистенциален теоретик и днес ще ви го докажем с няколко крилати фрази на известни учени. Какъв по-добър начин да започнете годината от това да получите вдъхновение от науката и вселената?

Нилс Бор

""...докато търси хармонията в живота, човек никога не трябва да забравя, че в представлението на съществуването си ние сме едновременно актьори и зрители."

В дискусия с Айнщайн през 1949 г. относно един от философските проблеми, които поражда квантовата физика, датският физик Нилс Бор напомня на известния си колега, че нашите умове са важна част от системата от мерки, която наричаме физика.

Джеймс Клърк Максуел

""В доста несигурни времена и места атомите оставят небесната си пътека  и чрез случайни срещи пораждат всичко. И въпреки че те изглежда се сблъскват  и формират "съюзи" тук, все пак рано или късно те скъсват въжетата  и се впускат с бясна скорост към дълбините на космическата си кариера."

Джеймс Клърк Максуел не е единственият учен от Викторианската епоха, който преплита науката и математиката в стих. Но определено го прави със стил. 

Този откъс от поемата му "Молекулярна еволюция" е публикуван за първи път в списание Nature през 1873 г., напомняйки на хората, че химията – включително онази в нашето тяло – често се случва много бързо.

Ричард Фейнман

""Роден съм неук и имам много малко време да го променя долу-горе."

Джеймс Глайк включва този цитат през 1922 г. в книга за популярния физик, озаглавена "Гений". Ричард Фейнман е известен с остроумието и духовитостта си, както и с гениалността си (да не споменаваме за таланта му да свири на бонгос – вид ударен инструмент).

Очевидно, ако оставим смирението настрана, Фейнман живеел на макс и споделял любовта си към науката със студентите си и обществеността. Той също така бил изключителен в отсяването на псевдонауката от истинските факти, заслужаващи внимание.

Лиза Майтнер

""Животът не трябва да е лесен, освен ако не е празен."

Като физик в свят, в който жените учени били рядкост, а войната често срещано явление, Лиза Майтнер постига много и дава най-доброто от себе си. През 1964 г. тя написва есе, озаглавено "Поглеждайки назад" и в него дискутира начина, по който всички млади хора възприемат живота си.

Нейният живот със сигурност е пълен и то не само с невероятни нови открития, но, както тя казва, с "привлекателни личности, с които работата ми по физика ме събра."

Розалинд Франклин

"Твърдя, че вярата в този свят е напълно възможна без вярата в друг свят."

В писмо до баща си Елис Розалинд Франклин поставя под въпрос дефиницията на думата "вяра", твърдейки, че за нея тя просто означава да дадеш най-доброто от себе си.

"С усилие - казва Розалинд - ние трябва да се доближим възможно най-близо до успеха". А за нея успехът си заслужава усилията.

Карл Сейгън

"Кои сме ние? Откриваме, че живеем на незначителна планета с банална звезда, загубени между двата спирални ръкава в покрайнините на галактика, запратена в някой забравен ъгъл на вселена, в която има повече галактики, отколкото хора."

Карл Сейгън не само, че притежава талант за обясняване на науката с прости думи, той има способността да предаде на хората страхопочитанието и чудото на астрономията, физиката и нашето място във Вселената. 

Телевизионната му поредица от 80-те години, озаглавена "Космос", бе за много хора въведение в науката и израз на красотата и смирението.

Джон Тиндал

"Животът е вълна, която в два последователни момента от своето съществуване е съставена от различни частици."

През 1872 г. излиза неговата книга "Научна употреба на въображението и други есета". В нея Джон Тиндал се възхищава на физиката на нашата Вселена. Тук той спира, за да обсъди еволюцията на живота на планетата.

Тиндал може и да коментира цялостната картина, но дори нашето съществуване може да се опише като съюз на постоянно променящи се атоми.

Е, почерпихте ли малко от мъдростта на физиците?

*В статията са използвани едни от най-красивите астрономически снимки, направени през 2017 г.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com
Снимки: theguardian.com; time.com; wikipedia.com; arstechnica.com; atomicheritage.org; refinery29.com; apod.nasa.gov; branchcollective.org