Притча за радостта от даването

Една нощ, когато луната била пълна, в къщичката на един учител влязъл крадец.
По това време учителят бил буден. Той си имал само едно нещо и това било одеяло, което наполовина използвал като дюшек, а с другата половина се завивал. През деня ползвал одеялото, за да прикрие голотата си, защото нямал дрехи.

Учителят видял крадеца на фона на светлината, която влизала през отворените врати и прозорци… това било известен крадец. Учителят затворил очи, за да не притеснява крадеца, ако забележи, че те са отворени. Щом бил дошъл от няколко километра до къщата на учителя, за да открадне нещо, значи е бил в нужда.

Учителят стоял, увит под одеялото си и плачел. "Какво бил могъл да намери в къщата ми? Та той ще трябва да измине 10-те километра обратно с празни ръце. Ако ми беше съобщил няколко дни преди това, тогава щях да прося из целия град и да събера нещо за него. Не може да влезе така без предупреждение в къщата на един беден човек!".

Той не бил угрижен от мисълта, че това е крадец. Притеснил се, че не притежава нищо, което човекът би могъл да открадне и то да го задоволи.

В къщата царяла тъмнина и учителят се загрижил, че крадецът може да се спъне и падне, затова запалил свещ подир него. Крадецът се огледал и когато видял в сумрака учителя застинал от уплаха. "Ако този човек каже само една дума, целият град ще му повярва."

Но учителят казал:

- Не се страхувай. Идвам, за да ти помогна. Тук вътре е много тъмно. А освен това от тридесет години живея в тази къща и още нищо не съм намерил, ако ме вземеш за партньор, може да си разделим всичко, което намерим наполовина. Но ако желаеш, можеш да задържиш всичко за себе си, защото аз все още нищо не съм открил тук и ако ти си откривателят, но ще ти принадлежи.

Нещо докоснало сърцето на крадеца. Невярно бил чувал думата "съчувствие", но за първи път в живота си узнал нейното значение. Това не било упрек, нито присъда. Обратното, този човек му помагал дори да открадне нещо в собствената си къща. Тогава крадецът казал:

- Моля те, учителю, прости ми. Нямах никаква представа, че това е твоята къща, иначе нямаше да посмея да вляза.

- Не бива да си тръгваш с празни ръце – промълвил учителят. – Нямам нищо друго, освен това одеяло, а навън е много студено, моля те вземи го.

И му дал одеялото си. Крадецът се учудил като видял, че отдолу той бил гол. Това явно било всичко, което той притежавал и се опитал да го разубеди… Учителят казал:

- Не увеличавай болката ми. И когато дойдеш следващия път, съобщи ми, за да бъда подготвен. Ако се нуждаеш от нещо определено, кажи ми. В този град има толкова много хора, които ме обичат; имам толкова последователи и привърженици. Давам ти гаранция. Страхувам се, че това одеяло е толкова старо.. Не си струва да бъде подарявано. Но виж моята безпомощност и имай добрината да го вземеш. През целия си живот ще бъда благодарен.

Когато излязъл навън, учителят казал:

- Мисли за това и не забравяй! Ти ме направи много щастлив – през целия си живот съм живял като просяк и не бях познавал радостта от даването. Ти ме направи от просяк император, защото прие моето изтъркано одеяло. Имаш широко сърце и дълбоко разбиране. Идвай по-често.

Когато крадецът си тръгнал, учителят седна и затреперил, защото било наистина много студено… Гледал пълнолунието през прозореца и написал малко хайку със следното значение:

Защо съществуването
Ме оставя да бъда толкова беден?
Едва сега, когато срещнах крадеца,
Почувствах беднотата си.
Ако можех да му дам и тази красива луна,
Щях и нея да му подаря.

Продължението на историята е следното... някакъв човек видял одеялото и познал, че то принадлежи на Учителя. Обадил се на властите.

Крадецът бил арестуван и го дали на съд. Пред съда обаче, неочаквано се появил самият Учител и за изненада на всички обявил, че одеялото не е крадено, а подарено, и че човекът, който те съдят, е най-добрият, влизал в дома му.

След тази случка крадецът осъзнал и станал най-верният ученик на мъдреца.

Много поуки има в тази история, но най-важната, струва ни се, е следната: Въпросът не е дали човекът, на когото давате, го заслужава. Въпросът е дали той има нужда от него. Дайте му любов, дайте му внимание. Никога не наранявайте достойнството на другия.