101 години от рождението на Албер Камю

"Колко горчиво и трудно е да бъдеш човек!" – Албер Камю

Какво е това известен човек? – пише Камю в своя дневник през 1946 – това е "някой, чието първо име няма значение."

Албер Камю е френски писател, драматург, журналист и философ. Той и Жан-Пол Сартр са едни от най-видните представители на екзистенциализма (буквално: философия на съществуването; термин, който самите философи не са използвали за себе си).

През 1951 Камю публикува "Разбунтуваният човек" (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, което довежда до скъсването му със Сартр. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят.

Албер Камю щеше да навърши 101 години. Съдейки по това как сам той документира рождените си дни, най-вероятно това нямаше да му донесе особена радост. Неговите записки ни разкриват мисли около болестта на автора (туберкулоза), живеещ в свят, който не означава нищо. На рождените му дни мислите на автора се завъртат около смъртта, вероятно това вдъхновявало много от творбите му. Ето какво пише в своя дневник:

7 Ноември 1938 – 25 рожден ден

"Аз съм инвалид – два крака ампутирани – парализиран от едната страна"

"Помагат ми, когато искам да се облекча. Мият ме и ме бършат. Аз съм практически глух. Но, никога няма да направя нещо, за да съкратя живота си, в който вярвам силно. Ще приема дори най-лошото, слепота, загуба на всички сетива, загуба на силата си за реч и възможността за всякакъв контакт с външния свят – докато мога да чувствам в себе си този тъмен, изгарящ пламък, който е в мен и съм жив. Все още има за какво да благодаря на живота, че ми дава възможност да горя с този пламък." (от Щастлива смърт)

Ноември 1939 (26-годишен)

Писмо до човекът на отчаянието.

... Как всъщност можем да избегнем отчаянието? Тези, които обичаме често за застрашени от болест, смърт или лудост, но ние и нещата, в които вярваме все още живеят. Често ценностите, на които се крепи нашият живот почти рухват. Но, никога преди ценностите и тези, които обичаме не са били застрашавани по едно също време. Никога преди не сме били толкова предадени пред разрухата.

Ноември – 32-годишен (1945)

"В човек е изначално заложено да руши себе си и околните. Какви изключителни усилия са му нужни, за да бъде просто нормален! И колко по-големи усилия са нужни на този, който иска да доминира над себе си и ума си. Човек е нищо сам по себе си. Той е една безкрайна случайност."

7 ноември 1954.

41-годишен.

Бакхус.

В Сицилия. Днешно време. Малко селце в региона на Палермо. Всичко има приятен привкус. С оглед на много важни произведения. При всички случаи има нещо от тях, което продължава да съществува. Пример: Дон Жуан, Фауст, всички те са част това.

7 Ноември, 45-годишен. (1958)

Как исках ден на усамотение и размисъл. Започвайки сега, това откъсване ще бъде постигнато на петдесет. Този ден ще се възцаря.

Камю не доживява деня на своето възцарение. През 1960 той и приятелят му Майкъл Галимар умират в автомобилна катастрофа във Франция. Тогава Камю е 46-годишен. Знаем за величието на Камю от неговите творби, шепа записки и биографии.

Снимка за списание French weekly magazine, Камю (вдясно) с приятеля си Майкъл Галимар (отляво), малко преди катастрофата.

Източник: newrepublic.com; Превод: Елиза Трайкова; Главна снимка: фотограф Анри Картие-Бресон