"Ще отворя земята, за да дойда да легна до теб" - за душите ни от Никос Казандзакис

Литературният исполин Никос Казандзакис е роден в петък, в свещения „ден на душите“. Баща му, Капитан Михалис, записва точната дата на рождението му – 18 февруари 1883 г., на гърба на икона – традиция, която спазва с всяко едно от децата си.

Съдбата на създателя на Зорба Гъркът е била начертана в съвсем друга посока от литературата, защото стремежа на баща му е бил Никос да стане адвокат. От Никос се очаква да се отличи в правните науки, а след това да изгради кариера в размирния свят на гръцката политика. Капитан Михалис – мъжът с лъвски очи и тежко сърце, заклел се никога да не се усмихне докато родната му земя не бъде освободена от Османското иго, има огромни очаквания от сина си, изисквайки от него нищо по-малко от пълното освобождение на родния Крит. „Ако не можеш да помогнеш на Крит нито с оръжия, нито с писмо, по-добре да легнеш и да умреш“.

Устремен да провокира в сина си копнеж по свободата, силен дух и ненавист към потисничеството, по време на кланетата в Крит през 1889 година Капитан Михалис завежда шестгодишния Никос на площада в Ираклион, където го очаква ужасна гледка. „Гледай!“ - сочи капитанът. „Погледнах към платана и изкрещях“. Телата на трима мъже се олюляват на дървото, обесени в името на идеала на Михалис. Потресен от изскочилите им позеленели езици Никос отвръща глава и се вкопчва в краката на баща си. „Но той ме хвана за главата и я завъртя към дървото - „гледай!“ - пак ми нареди. „Докато си жив – чуваш ли ме – никога да не забравиш тия трима обесени мъже.! - „Кой ги е убил?“ - „Свободата, Бог да я благослови!“

Това изживяване завинаги оформя съзнанието и сърцето на твореца, а впоследствие се превръща във вдъхновение, храна за духа и непоколебим стремеж към свобода: духовна, политическа, идеологическа.

Великият Казандзакис умира на 26 октомври 1957 г., оставяйки последния си дъх в обятията на любимата му Елени. На надгробната му плоча, понастоящем дестинация за духовно поклонение от хора от целия свят, са изписани думите:

Не се страхувам от нищо
Не се надявам на нищо
Аз съм свободен

Казандзакис се счита за велик класик и гигант на модерната гръцка литература, а под кориците на световете от думи, които създава, се крият девет номинации за Нобелова награда за литература. На ръба на бедността и нищетата, на рамото на Казандзакис каца птицата на най-голямото му вдъхновение в живота след Ницше и Бергман – и така за 45 дни написва „Алексис Зорбас“. Любимият му стар работник го прославя из целия свят след екранизацията с Антъни Куин - „Зорба Гъркът“, разпервайки крилете на мечтаната му свобода завинаги.

За битието отвъд живота от вечния класик:

 ~

~

~

~

~

~

~

~