20 физици, които промениха света със своите теории

Вероятно знаете какво е физика. Това е науката за физическия свят – от падащите ябълки до движението на планетите и поведението на миниатюрните субатомни частици, които изграждат света около нас.

Физиката е навсякъде около нас. Както и в най-отдалечените кътчета на вселената. Тя е в свръхголемите черни дупки, които се вихрят в центъра на галактиките и в малките фундаментални образувания, които изграждат живота на Земята. Тя е дори в привидно празното пространство около нас.

И от столетия насам физиката постоянно променя нашите възприятия за света около нас. Вижте 20-те учени и техните теории, които революционизираха науката, нашата планета и целия космос.

Галилео Галилей /1564-1642/: През 1630 г. той доказва, че свободнопадащите предмети имат едно и също постоянно ускорение.

Исак Нютон / 1643-1727/: Той въвежда трите закона за движението, а през 1687 г. и закона за гравитацията. Една от най-революционната му идеи е, че движението на обектите в космоса става под влияние на същите физични закони, както и при обектите на Земята.

Майкъл Фарадей /1791-1867/: Той е известен с работата си върху магнетизма и електричеството. През 1831 г. открива електромагнитната индукция, а през 1839 г. изказва предположението, че съществува връзка между електричеството и магнетизма.

Джеймс Максуел /1831-1879/: През 1864 г. той публикува теорията за електромагнетизма, която доказва, че електричеството, магнетизмът и светлината са проява на един и същ феномен: електромагнитното поле.

Вилхелм Рьонтген /1845-1923/: Той е първият физик, който създава и засича електромагнитното излъчване и т. нар. рентгенови лъчи.

Мари Кюри /1867-1934/: През 1896 г. тя допринася за откриването на радиоактивността /посредством изследването на рентгеновите лъчи/ и представя технология за изолиране на изотопи. Тя и нейният съпруг Пиер Кюри откриват радиоактивните елементи радий и полоний.

Дж. Дж. Томпсън /1856-1940/: Той открива електрона. Това е първата открита субатомна частица.

Макс Планк /1858-1947/: Наричат го бащата на квантовата механика. През 1900 г. той представя своята идея за квантите, които представляват елементарно количество енергия, излъчвани от светлината. Той също така установява стойността на константата на Планк, която е основополагаща за квантовата механика.

Албърт Айнщайн /1879-1955/: През 1905 г. той публикува своята специална теория на относителността, според която скоростта на светлината винаги е константа и, че при светлинна скорост времето спира, а масата е безпределна.

През 1916 г. той публикува общата си теория за относителността, фундаментална за същността на космоса, времето и гравитацията, според която гравитацията е ефект от изкривяването на пространството и времето.

Ърнест Ръдърфорд /1871-1937/: През 1911 г. той доказва, че по-голяма част от масата на атома се намира в ядрото му. През 1920 г. той открива протона

Нийлс Бор /1885-1962/: През 1913 г. той формулира теорията за структурата на атома. Бор открива, че в центъра на атома има ядро, около което обикалят електрони. Той също така изиграва ключова роля за зараждането на квантовата механика.

Волфганг Паули /1900-1958/: Той е известен с работата си върху спиновете на елементарните частици и квантовата теория. През 1925 г. Паули открива принципа на забраната, който е ключа за разбирането на свойствата на звездите и мъглявините.

През 1931 г. той предсказва съществуването на неутроните, слабо взаимодействащи си частици, които профучават през Вселената със скорост близка до тази на светлината.

Ервин Шрьодингер /1887-1961/: През 1926 г. той открива централното уравнение на квантовата физика, което описва вълновата механика. През 1935 г. той извършва експеримента "Котката на Шрьодингер", един от най-известните експерименти в историята.

Той включва котка, затворена в една кутия. Шансовете да е жива са 50 на 50. Шрьодингер заключава, че докато не стигнете до правилния отговор, котката едновременно е жива и мъртва и съществува в т. нар. суперпозиция на състоянията.

Пол Дирак /1902-1984/: Той предсказва съществуването на антиматерията, която представлява частици, които имат еднакъв но с противоположен знак заряд на съответстващите им позитрони /или антиелектрони/.

Вернер Хайзенберг /1901-1976/: Той е най-известен с принципа на неопределеността, до който достига през 1927 г. Той поставя някои фундаментални ограничения по отношение на точността на експерименталните измервания в квантовата механика.

Енрико Ферми /1901-1954/: Той е известен с работата си по първия ядрен реактор, част от проекта Манхатън. Също така има големи заслуги към квантовата теория, както и към ядрената физика и физиката на елементарните частици.

Робърт Опенхаймер /1904-1967/: Той е известен с работата си по Манхатънския проект – направлявал е създаването на първите атомни бомби.

Ричард Фейнман /1918-1988/: Той има големи заслуги към теорията на квантовата електродинамика, която преплита специалната теория на относителността и квантовата механика в търсене на по-добро възприятие на Вселената.

Мъри Гел-Ман /1929- /: Той предлага осмия поред начин за класифициране на частиците, а през 1964 г. изказва хипотезата за кварките, според която протоните, неутроните и други адрони, са направени от дори още по-малки частици, наречени кварки.

Вера Рубин /1928 - /: Въпреки че тя всъщност е астроном, нейните проучвания на въртенето на галактиката я довеждат до първите истински доказателства, че 84% от Вселената е направена от мистериозните невидими частици на тъмната материя.

В търсенето на тези частици тя революционизира астрофизиката и физиката на елементарните частици.