Теоретичните физици твърдят, че има две времеви измерения

Ако при прочитането на думата "измерение", си представяте как влизате в "друго измерение", както авторите на научна фантастика представят въпроса, дълбоко грешите. Измеренията са начина, по който ние възприемаме света. Според някои учени има не едно, а две времеви измерения. Ако това е вярно, теорията може да свърже двете най-разривни области на физиката – квантовата механика и общата теория на относителността.

Така смята Итжак Барс, учен от Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Нормалното измерение се вписва в следните граници: горе-долу, ляво-дясно, напред-назад и пространство-време. Според теорията на Барс времето не е линейно, а двуизмерна равнина в кривина, преплетена в тези измерения.

Д-р Барс оформя и обосновава своята теория вече повече от десетилетие. Всичко започва, когато той поставя под въпрос ролята на времето спрямо гравитацията и други физични сили. Въпреки че идеята за повечето измерения звучи странно, все повече и повече физици възприемат тази хипотеза, защото тя може да им позволи да оформят една унифицирана теория на физиката или т. нар. "теория на всичко". Тя би съчетала всички фундаментални сили на вселената в едно ясно математическо уравнение.

Двете времеви измерения биха направили пътуването във времето възможно. Вместо да се движи линейно, в даден момент времето прескача и се връща назад. По този начин бихте могли да пътувате напред или назад във времето. Също така теорията съживява призрака на "парадокса на дядото" – убиването на бащата на майка ви, преди майка ви да се роди, съответно предотвратява вашето зачеване и раждане.

Тогава, ако съществуват тези допълнителни измерения, защо ние не ги виждаме и преживяваме? Според теорията на Барс те са толкова незабележимо малки, че не можем да ги видим. Според него ние се движим през тези малки преплетени измерения през цялото време, но никога не ги забелязваме.

Ако можем да разбием технологията на субатомно ниво, вероятно бихме могли да засечем тези допълнителни измерения, твърди Барс. Според другата гледна точка, електрическите заряди, свързани с определени частици, може би съществуват именно поради тяхното взаимодействие с тези други времеви измерения.

М-теорията, предложена през 1995 г., преобърна физиката с главата надолу. Според звездният физик Мичио Каку това е т. нар. теория на суперструните, единствената която може да запълни липсващото звено във физиката. М-теорията съдържа 10 пространствени и едно времево измерения.

М-теорията подкрепя "мембранната теория". Някои я наричат "майката на всички теории". Тя представлява унифицирана теория, според която цялата вселена е изградена от вибриращи енергийни струни. Всяка от тях вибрира на определена честота, подобно на струните в една арфа.

Всяка вибрация отговаря на определена частица – протон, електрон и т. н. Те също така отговарят за четирите природни сили във вселената: гравитацията, електромагнетизма, силните и слабите ядрени взаимодействия. Съществуват 5 възможни струнни теории и М-теорията ги обединява всичките.

Преди нея физиците работеха върху теорията за супер-гравитацията. В този модел вселената работи не като поредица от струни, а под формата на мембрани. Е, М-теорията включва и това твърдение. Днес учените възприемат всички тези различни аспекти като част от една обща рамка – суперструктурата на вселената. В общи линии М-теорията твърди, че струнната теория и теорията за супер-гравитацията могат да се обединят математически.

Но детайлите на М-теорията засега остават обвити в мъгла.

"Никой все още не ни е казал каква е фундаменталната структура на М-теорията," добавя Барс.

Той и неговите колеги трябва да разгледат подробно всички повърхностно поставени въпроси. Именно М-теорията кара Барс да мисли за съществуването на още едно времево измерение. Ако вземем неговото двуизмерно време и десетте измерения на М-теорията, това би означавало, че ние обитаваме една 13-измерна вселена.

При теорията за двете времеви измерения, четирите измерения, които са ни познати, са само "сянка" на шестте, с които се сблъскваме на практика. Ако това се окаже вярно, всичко, което знаем за физиката ще се нуждае от преразглеждане. Принципът на Хайзенберг твърди, че можете да измерите инерцията или позицията на дадена частица, но не и едновременно. Защо остава мистерия. Вероятно защото сме в различни времеви измерения.

Според Барс позицията и инерцията зад една частица са неразличими във всеки отделен миг. Чрез размяна на инерцията и позицията физиката си остава същата. Погледнете една дървена кутия. Дали я гледате отляво или отдясно, тя си остава симетрична. В случая говорим за същия вид симетрия.

За да изчислим скоростта, ние разделяме разстоянието на времето. Но ако можете да смените позицията и инерцията, това би означавало, че на всяка от тях може да се даде уникално времево измерение. По този начин вселената може би крие едно допълнително времево измерение от нас.
Барс настоява, че теорията за двуизмерното време е повече от математически проблясък. Той казва:

"Тези допълнителни измерения са там, реални като трите пространствени измерения и едното времево измерение, които усещаме пряко."

Ако теорията се окаже вярна, това може да ни помогне да открием защо след цялото това изморително търсене все още не можем да открием аксионите – предполагаемите градивни елементи на тъмната материя. Барс вярва, че експериментите с адронния колайдер в ЦЕРН, близо до Женева, Швейцария, могат да докажат хипотезата му. Е, ще очакваме резултати.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sci-techuniverse.com

снимки: seealternativeswellness.com