13 кратки отговори на най-често срещаните въпроси за глобалното затопляне – част 1

от 10 юли 2017г.

Няма човек, който да не е чувал за глобалното затопляне, нали? Проблемът може да бъде огромен. Науката е сложна, а предсказанията за съдбата на планетата носят безкрайни предупреждения. И все пак за много от нас това е просто една от поредните предъвквани теми, за които не знаем кой знае колко. Някои дори отричат реалните опасности. Ето един списък с бързи отговори на често задавани въпроси за изменението на климата. Това трябва да ви даде начален старт за разбиране на проблема.

Колко точно се е увеличила температурата на планетата?

Към октомври 2015 г. Земята се е затоплила с около 1.7 градуса по Фаренхайт (16 градуса по Целзий) от 1880 г., когато започват рекордни температури в световен мащаб. Тази цифра включва повърхността на океана. Затоплянето е по-голямо на сушата и още по-голямо в Арктика и части от Антарктида.

Числото 16 може да звучи ниско, но като средна стойност за цялата планета, то всъщност е високо, което обяснява защо голяма част от ледената покривка на Земята започва да се стопява, а океаните се покачват с ускоряващо темпо. Топлината, която се акумулирана на Земята, поради човешките емисии, е приблизително равна на топлината, освободена от 400 000 атомни бомби на Хирошима, които експлодират на планетата ни всеки ден.

Учените смятат, че по-голямата част (вероятно дори цялото) от затоплянето след 1950 г. е причинено от изпускането на парникови газове от човека. Ако емисиите продължават в същия дух, твърди се, че глобалното затопляне може в крайна сметка да надхвърли 8 градуса по Фаренхайт, което ще трансформира планетата и ще подкопае нейния капацитет за поддръжка на човешкото население.

Колко точно сме загазили?

Рисковете са много по-големи в дългосрочен план, отколкото през следващите няколко десетилетия, но емисиите, които създават тези рискове, се случват тук и сега. През следващите 25 или 30 години, според учените, климатът вероятно ще наподобява днешния, въпреки че постепенно се затопля. Валежите ще са по-тежки в много части на света, но периодите между дъждовете най-вероятно ще станат по-горещи и следователно по-сухи. Броят на ураганите и тайфуните вероятно ще падне, но тези, които се случват, ще привличат енергия от по-топла океанска повърхност и следователно може да са по-интензивни от тези в миналото. Крайбрежните наводнения ще са по-чести и по-разрушителни.

Има ли нещо, което аз мога да направя?

Можете да намалите своя въглероден отпечатък по много прости начини и повечето от тях ще ви спестят пари. Можете да си сложите изолация, за да пестите енергия, да инсталирате интелигентен термостат, да купувате по-ефикасни крушки, да изключвате светлините във всяка стая, която не използвате, да карате по-малко личния си автомобил и да ползвате по-често обществен транспорт, да изхвърляте по-малко храна и да ядете по-малко месо.

Дали, ако намалим месото в диетата си, ще помогнем на климата?

Агрономията от всички видове произвежда парникови газове, които затоплят планетата, но производството на месо е особено вредно - а говеждото месо е най-вредната за околната среда форма на месо. Някои методи за производство на говеда изискват много площ, допринасяйки за унищожаването на горите; Дърветата обикновено се изгарят, освобождавайки въглероден диоксид в атмосферата. Други методи изискват огромно количество вода и тор за отглеждане на храна за кравите. Да не говорим колко метан отделят говеждите изпражнения.

Какъв е оптимистичният сценарий?

В най-добрия случай, който учените могат да си представят, се случват няколко неща: Земята се оказва по-малко чувствителна към парниковите газове, отколкото се смята в момента. Растенията и животните успяват да се адаптират към промените, които вече са неизбежни; Човешкото общество развива много по-голяма политическа воля за привеждане на емисиите под контрол; И се появяват големи технологични пробиви, които помагат на обществото, както за ограничаване на емисиите, така и за приспособяване към изменението на климата.

Двете променливи, които са повлияни от хората, не са напълно независими, разбира се: Технологичните пробиви, които правят чистата енергия по-евтина от изкопаемите горива, също ще улеснят развитието на политическата воля за бързо действие.

Какъв е най-лошият сценарий?

Това всъщност е трудно да се каже, която е една от причините учените да настояват за намаляване на емисиите; Те искат да ограничат възможността да се стигне до най-лошия сценарий. Може би най-големият страх е колапсът на производството на храни, придружен от ескалиращи цени и масов глад. Дори при висок ръст на емисиите земеделските стопани са в състояние да коригират своите култури и селскостопански техники до известна степен, за да се адаптират към климатичните промени. Друга възможност би била разтапянето на полярните ледове, което ще доведе до бързо покачващи се морета, което би принудило хората да напуснат много от големите градове в света и би довело до загуба на имоти и тяхната стойност, равняващи се на трилиони долари. Учените се тревожат и за други луди сценарии, като предвидимите цикли на азиатските мусони (сезонно проявяващ се вятър), чиито прогнози ще станат по-малко надеждни. Милиарди хора зависят от мусоните, за да осигурят вода за реколтата си, така че всички промени в горното могат да бъдат катастрофални.

Източник: onedio.com

По статията работи: Елиза Трайкова

Още по темата: