Половината от косатките в света ще изчезнат
Замърсяването продължава да носи големи вреди на морските бозайници
Умните животни с петниста окраска и богат семеен живот са успели са оцелеят след масовото ловуване на китове, залавяния с мрежи и харпуни, премествания от характерния им хабитат в морски тематични паркове и какво ли още не. Но ново проучване, публикувано наскоро в списание Science, предполага, че повече от половината от световната популация на бозайниците може да се сблъска с пълен колапс в период от 30 до 50 години. Причината за тази прогноза е голямото количество токсични химикали, които вече са забранени, но в океана все още има огромно натрупване.
Дълготрайните полихлорирани бифенили или ПХБ са органични съединения, използвани в кондензатори, маслени бои и охлаждащи течности. От момента, в който откриват колко опасни са всъщност за околната среда, производството им е забранено в САЩ и други страни.
И все пак днес косатките в северното полукълбо са сред животните, живеещи в най-замърсените краища на Земята. Дори и сега се смята, че остатъчните ПХБ са причинате за промяна поведението на бозайниците, увреждане на имунната им система и възпроизвеждането им. Изследователите подозират, че много семейства на китове убийци може и да не оцелеят през следващите няколко десетилетия.
Въпреки че ПХБ значително намаляха, след като производството им бе спряно, нивата в околната среда са останали относително непроменени през последните няколко години. Отчасти това се дължи на факта, че съединенията все още се намират в някои продукти като трансформатори, кабелна изолация и някои корабни бои. Оказва се, че 80% от световните запаси ПХБ все още не са унищожени.
Плюс това тези съединения се разпадат бавно и биват привличани от молекулите на живите организми, следователно те вече са се превърнали в част от биологичния живот.
Косатките са върховен хищник, стоящ на върха на хранителната верига. Могат да ядат риба, тюлени, морски лъвове, акули и китове. Така че всички канцерогени, приемани от животните, накрая се натрупват в тях.
Според Питър Рос, един от съавторите на Desforges, "ПХБ остава най-застрашаващият замърсител сред горните слоеве на хранителната верига в дивата природа на северното полукълбо". Знаейки това, от Desforges провеждат изследване върху 351 косатки от цял свят, създавайки най-широката база данни от подобен тип. Те използват тенденциите, свързани с размножаването, както и рисковете, произтичащи от конкретните нива на ПХБ, за да прогнозират процента на оцеляване на бозайниците в следващия един век. Резултатите показват, че 10 от 19 изследвани популации вече са в смъртна опасност. Прякото влияние на ПХБ е довело до намаляване на популацията.
Особено тежко се оказва положението на китовете убийци, живеещи в близост до индустриализирани райони около Гибралтарския пролив и Обединеното кралство. Други популации в Япония, Хавай и североизточната част на Тихи океан, които са склонни да ядат морски бозайници, съдържащи високо съдържание на ПХБ, също са изложени на сериозен риск, а в големи географски ширини - около Исландия, Норвегия и полюсите - имат минимално замърсяване, което значи, че са изправени пред много по-малка опасност от изчезване.
Питър Рос потвърждава, че забраната на ПХБ със сигурност е направила ситуацията по-добра за косатките. "Без това, вероятно китовете убийци вече биха били изчезнал вид", казва Рос. Но от Desforges твърдят, че държавите трябва да действат по-бързо, за да почистят натрупаните и остатъчни замърсители.
Но, както вече споменахме, това не са единствените заплахи за косатките. Опасността от недостиг на храна, океанският шум и задаващите се рискове от изменението на климата трябва бързо да се ограничат и предотвратят, за да се изтеглят някои популации от ръба на съществуването.
"Имаме повече от достатъчно информация, за да действаме", казва Рос. - "Времето ще покаже дали работим с достатъчно бърз темп“.
Редактор: Милена Минчева
Източник: nationalgeographic.com
Още по темата:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА