Китайският лидер Мао Дзедун нарежда изтребването на всички врабчета, което води до мащабна екологична катастрофа

Екологичните катастрофи са нещо често срещано в историята на човечеството, но малко могат да бъдат сравнени с онази, започнала през 1958 г. в Китай. Мао Дзедун, лидерът на Народна република Китай, издава нареждане всички врабчета в страната да бъдат убити. Той решава, че Китай може да живее без "вредители" като врабчетата. Мао бил обезпокоен, че малките птички изяждали прекалено много зърно и за него било напълно рационално всички врабчета да бъдат избити.

Според Мао Дзедун врабчетата стояли на пътя на икономическото развитие на Народна република Китай. През следващите 3 години 45 милиона души умрели вследствие от глада, причинен от лошата икономическа политика, екологичната катастрофа и държавния терор.

Мао Дзедун провел няколко мащабни кампании за модернизиране и подобряване на живота в Китай. Четирите кампании против вредителите били една от мерките, част от Големия скок напред между 1958 и 1962 г. Избиването на всички врабчета се превърнало в една от първостепенните цели на комунистическата държава.

Целият народ бил мобилизиран в изтребването на птиците. Те използвали барабани, с които плашели птиците и не им позволявали да кацнат, което ги принуждавало да летят, докато умрат от изтощение. Хората рушали гнездата им и ги обстрелвали. В резултат на тази кампания врабчетата се превърнали в изчезващ вид в Китай.

Липсват сведения за броя на врабчетата в Китай през 1958 г. Но ако приемем, че на всеки човек се падало минимум по едно врабче, те са наброявали повече от 600 милиона. Стотици милиони били избити. Това довело до съществен проблем на следващата година. Броят на насекомите в нивите се увеличил неимоверно. Врабчетата се хранят с вредители като скакалци и след кампанията за масовото им унищожение скакалците изгубили един от основните си врагове. Избиването на врабчетата се оказало огромна грешка.

Популацията на скакалците се умножила неимоверно и те започнали да унищожават всичко по пътя си. Производството на ориз в голяма част от селските райони се сринало и това предизвикало началото на мащабен по размерите си глад. Хората нямало какво да ядат и милиони починали от гладна смърт. Официалният брой на жертвите на глада, обявен от китайското правителство, е 15 милиона души. Въпреки това според някои учени смъртните случаи наброяват между 45 и 78 милиона.

Големият глад остава тема табу в Китай, въпреки че от тогава са изминали повече от 50 години. Хора, започнали да се ядат други хора, родители изяждали децата си. Деца ядели родителите си. Хиляди хора били избити вследствие на отключилия се канибализъм. В книгата си Tombstone китайският журналист Янг Джишенг пише, че броят на тези хора възлиза на повече от 36 милиона. Книгата бързо била забранена в Китай.

В края на кампанията против врабчетата Мао заповядал усилията на народа да се пренасочат към избиването на дървениците. Вместо увеличаване на добивите, масовото изтребване на птиците довело до чувствителен недостиг на основната зърнена култура в Китай – оризът.

Вероятно Мао е искал да победи природата и да й покаже кой командва парада. Но както много често се убеждаваме, няма по-велика сила от майката природа.

 източник: thevintagenews.com