“Остатъчните жени“ или какво е да си необвързана жена в Китай

В Китай, ако сте жена, образована и неомъжена до 27-годишна възраст, хората е вероятно да използват унизителен термин – „sheng-nu“ – за да опишат социалния ви статус. Позорното определение се превежда като „остатъчни жени“.

Етикетът е съзнателно измислен, за да ограничи нарастващия брой самотни жени в традиционното общество, което понякога разглежда отлагането на сключването на брак като морално прегрешение. Някои дори го смятат за заплаха за националната сигурност.

Всъщност необвързаните жени, показвани като самотни, отчаяни, свръхквалифицирани и плашещи, се появяват редовно в китайските медии и новинарски издания. Изследванията разкриват, че стигмата „sheng-nu“ е принудила много жени да се омъжат.

Но много други се борят.

Необвързаните жени допринасят за икономическия растеж на страната

Отчасти в резултат на разширяването на достъпа до масовото образование след икономическата реформа през 80-те години на миналия век, жените в Китай изглежда са все по-уверени относно мястото си в съвременното общество.

7-те милиона необвързани жени на възраст от 25 до 34 години в Китай са един от най-големите приноси за икономическия растеж на страната. В момента нежният пол допринася с около 41% в БВП на Китай, което е най-големият дял в световен мащаб.

Скорошно проучване на учени от Университета в Ланкастър, Великобритания, разкрива, че неомъжените жени в Китай постепенно променят начина, по който обществото ги приема – не чрез протест или активизъм, а с икономическата си мощ. Те използват консуматорството, за да противодействат на дългогодишната стигма върху самотния им статус.

Какво е да си необвързан в Китай?

33-годишна жена споделя: „По време на семейни събирания, леля ми просто обича да дразни родителите ми относно факта, че все още съм сама. Според нея водя нещастен живот. Защитавам родителите си, като постоянно надграждам собствения си образ, купувайки си все по-скъпи дрехи.“

„Искам най-доброто от всичко в живота. Слънчевите ми очила са Burberry, чантата ми е Louis Vuitton, лаптопът ми е Apple. Показвам, че не съм нещастна и водя страхотен живот. По този начин моите роднини могат да спрат да тормозят родителите ми.“, допълва младата жена.

Друга жена, чиято възраст е 30 години, е на същото мнение и обяснява следното: „Колкото повече хора ви се присмиват, толкова по-бляскаво трябва да изглеждате пред тях. Когато изглеждате превъзходно, хората стават по-толерантни към вас и вашето семейство.“

Интересни са и спомените на 35-годишна жена, работеща като IT разработчик. „Когато купих на майка си златен пръстен, тя беше изключително щастлива. Баща ми е бил много беден, когато са се оженили, така че тя не е получила пръстен от него. Исках да покажа и на двамата, че мога да си позволява много, много неща.“

Пазарът също се възползва от възхода на необвързаните и тяхната икономическа мощ. Китайският „Ден на необвързаните“, измислен през 2009 г. от гиганта в електронната търговия „Alibaba“ като своеобразен празник срещу Свети Валентин за необвързаните хора, изпревари Черния петък и се превърна в най-големия ежегоден фестивал за пазаруване в света.

Празнуване на Деня на необвързаните

Провеждан на 11 ноември всяка година (датата е избрана заради четирите единици – 11.11), празникът отбелязва рекордни нива на пазаруване през 2021 г.

Японската компания за красота „SK-II“ също отчита ръст в продажбите след пускането на поредица от популярни видеоклипове с успели жени, които са избрали да не се омъжват.

Разбира се, не всички необвързани жени могат да си позволят да демонстрират този вид покупателна способност. Проучването на учени от Университета в Ланкастър предполага, че за тези, които могат да си го позволят, чувството за икономическа свобода помага да определят себе си и своето място в обществото.

Възможността да харчат пари за себе си – и често за подаръци на родителите си – помага да се предефинира положително статусът на необвързани като нещо, с което човек да се гордее.

Чрез забележимо потребление необвързаните се рекламират като икономически независими и успели граждани. Жените, включени в проучването, използват силата на пазара, за да противодействат на стигмата „sheng-nu”.

„Необвързаните жени наистина трябва да излизат повече, особено когато не са ангажирани със семейни задачи. Излезте и се изправете пред нови хоризонти, изживейте нов живот. Само така може да разберете, че съществуват и други възможности.“

Въпреки възхода си в съвременен Китай и Хонконг, актът на протест може да доведе до лишаване от свобода и тежки последици. За жените, жертва на стигмата, директната конфронтация под формата на социален активизъм може да доведе до сериозни професионални или правни последици.

Вместо това потреблението и икономическата мощ се превръщат в метод за изграждане на легитимност за алтернативен начин на живот. Тяхната борба противопоставя модернизиращата се и глобална сила на съвременния пазар срещу традиционния културен авторитет и медийна мощ на съвременната партийна държава. И при изненадващ обрат на събитията изглежда, че необвързаните жени печелят.