Пренасяне на айсберги до Африка

Ако пренасянето на айсберги до горещи местности с дефицит на вода ви се струва лудост, то имайте предвид следното: количеството вода, което се получава от отчупените парчета лед всяка година, е повече, отколкото цялостната световна консумация на вода за същия период от време. Прясна, питейна вода бива пропилявана, разтопявайки се в океана, а от това и повишавайки неговите нива.

А сега идеята за преместване и функционална употреба на ледовете звучи ли ви налудничава?

Този неексплоатиран поток от вода представлява интерес за учените от много години насам. Още от XIX век се обмислят идеи и начини за транспортиране на ледени планини, но нито един не се е осъществил.
Плановете обаче не приключват. Последната схема за преместване на айсберги излиза от Кейптаун и Обединените арабски емирства – два региона, страдащи от перманентен и извънреден дефицит на вода. През пролетта на 2018 г. Кейптаун почти достига до застрашаващия "нулев ден", в който целият резерв на четиримилионния град е приблизително пресушен. Употребата на вода за човек стига лимит от 50 л. на ден, до момента, в който пада първият дъжд. Трагедията е отложена поне с още една година.

Междувременно в ОАЕ, един от най-сухите райони, министърът на енергетиката заявява, че консумацията на вода е изключително тревожна тема, а в страната правят всичко възможно, за да намерят алтернативни начини за разрешаване на проблема.

Могат ли такава алтернатива да бъдат айсбергите?

Както бе споменато вече, множество стратегии биват обмисляни, но никоя не се осъществява, поради пропуквания в плановете или конкретни геополитически причини.

Един проект, който евентуално има бъдеще, се нарича "кейптаунски обир". Джордж Мугин и д-р Олав Олхайм, които и преди се опитват да се справят с това начинание, този път се обединяват с екип, воден от капитан Ник Слоун, основател на морската инженерна компания Resolve Marine в Кейптаун.

Слоун описва предизвикателството като просто "промяна в треакторията и посоката на отсетчката, която ледът трябва да мине". В същността си, мисията на учените се изразява в преместване направлението на откъснали се блокове лед, а всичко останало оставят на въздушните и водните течения.

Стигнал до крайната точка, айсбергът ще бъде закрепен на място с помощта на нефтени платформи на 40 километра от морския бряг. Но дори тогава ще остава в студено течение, което от своя страна ще намалява скоростта на стопяване. Водата ще бъде събирана с помощта на открити руднични техники за изкопаване, а течността, изсипваща се от горната част на айсберга, ще се пренася с танкери до брега.

Придобивайки вода по този начин обаче, цената и се повишава твърде много, което кара местната управа да се съсредоточи по-скоро върху увеличаване абсорбцията на подземни води, обезсоляване и нарастване капацитета за обработка и повторно използване на отпадъчните течности.

ЛЕДНИКОВ ПРОГРЕС

Слоун и неговият екип обаче не се отказват. В крайна сметка, за да направят плана приемлив за политиците, Слоун предлага добиване на водата без паричен риск. Инвеститорите - базираната в Швейцария Water Vision плюс две южноафрикански банки и една застрахователна компания - предлагат да финансират цялостното теглене на ледове, което означава, че ако айсбергът се разтопи, счупи или се отклони от курса, държавните органи няма да са задължени да платят дори една стотинка. Цената ще бъде плащана като такса при доставка чак при пристигането. Може би това е правилното предложение, а и правилният екип, събран на правилното място. Всичко това най-накрая прави транспортирането на айсберги реалност. Най-ранният етап, в който може да стартира проекта е през 2019 г.

КОМЕНТАРИ И МНЕНИЯ

Интересно е всъщност, че вече съществуват компании и кораби в света, които редовно се занимават с подобни неща, но в много по-малки мащаби. Над брега на Нюфаундленд скъпите петролни платформи трябва да бъдат защитени от редовния поток на айсберги - това е морето, където е потънал Титаникът, а организации като C-Core и Atlantic Towing се наемат от петролни компании за защита от големи ледени късове.

И накратко, те смятат, че плановете на Мугин и другите са нереалистични, защото ресурсите, нужни, за да се изпълни план с подобен мащаб са извънредно много, за разлика от малките промени, които извършват те самите. Представител на C-Core споделя поред BBC, че "идеята би била чудесна, но погледната технически, със сигурност ще остави отпечатък върху парниковите газове в атмосферата".

От университета в Нюфаундленд, Стив Брунеу, доцент във факултета по инженерство и приложна наука, е още по-пренебрежителен: "Изобщо не подкрепям пилеенето на пари за безнадеждния план да се теглят айсберги към пустинни държави" - казва той - "Дори да се игнорират всички технически, екологични и термодинамични проблеми, които ще провалят проекта - консумацията на енергия ... кой ще плати за нея? Искрено се надявам, че богатството и ценните енергийни ресурси няма да се губят по този начин ".

Обаче както Atlantic Towing, така и C-Core са съгласни, че няма безспорно никой в света с по-близък опит в местенето на айсберги от двата полюса, отколкото Олав Орхайм. Единственият му истински претендент за тази корона е Питър Уодъмс, според който "привеждането на айсберг в югозападна Африка не е далеч, за да се транспортира", настоява Уадмс - "Студеното течение, което минава в близост до Южна Африка, е клон на полярния поток, така че наистина трябва само да се избута айсберга, а топенето не би представлявало особен проблем".

Запазеният подпис в имейлите на Ник Слоун е цитат от Нелсън Мандела: "Всичко изглежда невъзможно докато не се направи". Дали това е вдъхновението му за проекта. Той казва пред BBC, че  "много хора дори в екипа са скептични. A ако не започнем, никога няма да се случи. Така че нека стартираме."

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com

Снимки: pixabay.com