Черешова задушница и Петдесетница — традиции, вярвания и обичаи

Петдесетият ден след Възкресението на Христос се чества от Православната църква и всички вярващи християни като Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница), Ден на Света Троица или Духовден, а в съботния ден преди Петдесетница — седмица преди началото на Петровите пости — се отбелязва втората Задушница за годината (след Месопустната), наричана Спасовска задушница, Спасовско одуше или Черешова задушница.

Как се отбелязва Черешова задушница

На този ден, както и на останалите три големи Задушници (тази преди Месни заговезни, около Димитровден и Арахангеловска задушница, а в някои краища на страната и около Петковден, Тодоровден, Гергьовден и други празници) починалите биват поменати от своите близки, които отиват на гроба им, за да го прикадят, прелеят с вино, да оставят цветя, запалят свещички или кандила, и да раздадат за "Бог да прости".

На Черешова Задушница се почита паметта на онези, които са си отишли от този греховен свят, изпълнени с вяра в Господа. След последното явяване на Иисус Христос пред учениците му на 40-тия ден след неговото Възкресение (Възнесение Господне или Спасовден), вратите на небесното царство се отварят за починалите и затова на Спасовска задушница в Църквата се отслужва литургия и се отправя молитва починалите да преминат през тях и душите им да пребъдат в Рая.

На Задушница гробовете на починалите се прикадяват с тамян, тъй като се вярва, че тамянът "гони злото" и прави молитвата "чиста". Колкото по-голям е пушекът от тамяна, толкова по-надалеч ще прогони злото. Свещичките се палят като израз на християнската вяра, докато пламъкът символизира нетленността на човешката душа. Цветята, които се оставят на гроба, олицетворяват всички добри и богоугодни качества на покойника.

Неслучайно е наречена Черешова задушница, защото настъпва в сезона на черешите и защото мъртвите първи "вкусват" от този плод (червен като божията кръв и като великденските яйца, каквито се боядисват и на Спасовден, а в някои краища и на Черешова задушница), за помена преди Петдесетница задължително се раздават череши.

Черешова задушница — поверия и обичаи

Има поверие, че на Задушница починалите слизат на земята и идват край трапезата, за да си вземат от храната, която е приготвена специално за помена, поради което е прието едно от местата край масата да остава незаето, първата хапка да не се изяжда, а да се поставя на земята, а вместо да се отпие, първата глътка да се излее с молитвените думи "За Бог да прости". В някои региони от страната на този ден между съседите се раздава брашно и сол, като се счита, че така греховете на покойните ще се "стопят".

Друга традиция, свързана със отбелязването на Задушниците, повелява кокошките в двора на къщата да са първите, които ще опитат от приготвеното специално за помена жито. Смята се, че това ще предотврати смъртта на друг член на семейството. Прието е преди да се отправят към гробищата, близките на починалите да отворят прозорците и да ги оставят открехнати, докато се завърнат, за да могат душите им да излязат, а по пътя към гробището да се пази мълчание, за да не бъдат смутени.

На петдесетия ден от Великден Светата църква славослави спускането над Апостолите и Дева Мария на Светия Дух — третото проявление на триединния Бог, който раздава като дарове на хората благодатта си и най-висшите добродетели — любов, милосърдие, смирение, търпение, мир и т.н. Света Петдесетница (Осма неделя след Възкресение Христово) се чества и като деня на рождението на Християнската църква и създаване на първата християнска общност като резултат от проповедта на Апостол Петър, привлякла над 3000 души към християнската вяра. Те се събрали около Сионската горница, намираща се на горния етаж на същата сграда на хълма Сион, където се е състояла Тайната вечеря, след като видели вихреното спускане на Светия Дух под формата на огнени езици.