Йордановден (Богоявление) - традиции и обичаи

На 6 януари с празника Богоявление – Йордановден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител, което се извършва в река Йордан. По време на ритуала небето се "отваря" и Светият дух слиза при Христос във вид на гълъб. Ясен глас се разнася от небето: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

Празникът Йордановден или Богоявление се нарича по различен  различните краища на България – Кръстовден, Водокръщи и Водици. Имената идват от поверието, че всеки, който иска да е здрав през Новата година трябва да се изкъпе в реката или поне да се измие. Това слага края на така наречените "Мръсни дни".

Какво се прави на Йордановден?

На Йорданов ден се извършва ритуално хвърляне на кръст във водоем, а мъжете се скачат в ледените води, за да го извадят. Този, който намери кръста, ще бъде здрав през цялата година. След изваждането на кръста от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Народните вярвания са, че ако хвърленият кръст във водата замръзне, то ще ни очаква здрава и плодородна година. Сухото и студено време на празника вещае благодатна година.

Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея в дома си, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Тя се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.

Останалото количество светена вода от предходната година се използва за замесването на три ритуални хляба. Първият хляб остава за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата, заедно с бъклица вино и е наречен за минувачите.

Чемширените китки от миналогодишното Рождество се изгарят върху желязна повърхност, след което пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под трендафилов храст или овощно дръвче. Новите рождествени китки се поставят върху семейния иконостас, чието кандило е запалено от свещта, донесена от църквата.

Каква е трапезата на Йордановден?

На Йордановден трапезата е постна. На масата се слагат пълнени чушки, кравайчета, зеле, фасул, орехи, сарми и други. Обредната питка е от брашно и просо (в някои райони смесват царевично и пшенично брашно).

Не забравяйте и свещта, горяла в предишните празнични вечери.

Всеки от гостите на трапезата счупва орех, по чието съдържание гадае дали годината ще е здрава и успешна – ако орехът е цял и здрав, го очаква благоденствие, и обратното – ако орехът е мухлясал, годината ще е трудна.

Мълчана вода

Вечерта на 5 срещу 6 януари е третата, последна кадена вечер. Вярва се, че в полунощ небето се отваря и Бог застава на небесната порта и изпълнява желанията на този, който успее да види чудото с очите си.

Жените правят „мълчана вода”, в която наричат своите най-големи желания, често свързани с мечтата им за дете.

Оставя се съд с вода под нощното небе, а в полунощ, когато Бог застава на портата, всеки изрича своето най-съкровено желание. Водата не се прибира през цялата нощ, а сутринта този, който е нарекъл своето желание, може да се измие с нея, да я изпие, да поръси дома си и всичко, което реши – това е неговата вода, носеща най-съкровената му мечта.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Божан, Божана, Боян, Бояна, Бонка, Богдан, Богдана, Боголюб и Боголюба.