Андреевден – поверия и обичаи

Свети апостол Андрей бил повикан пръв от апостолите да последва Исус, откъдето идва и неговото име – Първозвани. Когато учителят му, Йоан Кръстител, посочва Божия син при река Йордан с думите "ето го агнеца Божий", той тръгнал след него, като не забравил да повика и брат си Петър.

След разпятието на Спасителя Андрей започнал да разпространява и проповядва християнството на север, пресичайки Гърция, Мала Азия, българските брегове на Черно море и стигайки чак до страната на скитите. Това е и причината той да бъде смятан за покровител на Румъния и Русия, която го приела за основател на Православната си църква. Андрей ръкополага Стахий, един от учениците на Христос, за пръв епископ на църквата във Византион, основана отново от него.

Свети Андрей бил разпънат на кръст, под формата на буквата Х, в гръцкия град Патра. По-късно иконографите наричат кръста "Андреев". Мощите му били поставени в църквата "Св. Апостоли", но през ХІІІ век кръстоносците ги пренесли в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Андреевден – поверия и обичаи

• Народно предание гласи, че Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, която го дарявала с необходимата храна. Един ден обаче мечка изяла единствения вол, с помощта на който той обработвал земята. Тогава той се разгневил, впрегнал звяра в ралото и го подчинил на своята воля. Това е причината светецът да се почита като покровител на мечките, а в някои краища на България Андреевден да се нарича Мечкинден.
• От Андреевден, според народните вярвания, денят започва да нараства с едно зрънце ежедневно, поради което в навечерието на празника се варят различни зърна - царевица, жито, боб, леща, булгур, грах или други култури от нивата. Рано сутринта най-възрастната жена в семейството измивала очите си и хвърляла десет от сварените царевични зърна в комина с думите: "На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия!", след което всеки член от семейството хвърля по малко от варивата в комина, за да бъдат посевите добри и "високи", а останалото количество се изяжда не само от домочадието, но и от домашните животни, за да бъдат плодовити. Жените раздават от същите варива из махалата, за да бъде годината щедра и плодородна.
• Зърнените култури са символ на плодородието, поради което основно те присъстват на трапезата. Освен тях, стопанката на къщата замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия на трапезата са постни.
• Освен с пожеланията за плодородие, традициите и обичаите на Андреевден са свързани и с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока почит сред тях, тъй като врагувала с вълците, нападащи хората и стадата.

Андреевден в Гърция

В Гърция също почитат празника, като за радост на децата на трапезата задължително присъстват мекичките, наречени тиганитес. Сред лакомствата, характерни за деня са и пирожките с извара, мизитропитес, както и кръглите понички локумадес. Според техните вярвания Свети Андрей е пазител на традициите и като такъв наказвал всяка домакиня, дръзнала да не приготви или пък забравила някое от изброените изкушения, като й пробивал тигана. Поради това Андреевден е наричан още Трипотиганас, което в превод от гръцки означава пробит тиган. Традицията се е запазила и до днес, като след празничната литургия в Константинопол се раздават локумадес, а с тестото им се прави кръст на хамбарите, за да са винаги пълни и да е плодородна идната година.

На Андреевден имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андреа, Андриан, Андриана, Първан, Първанка, Пръвка, Храбрин, Храбър, Силен, Силка, Дешо и Дешка.