Света Марина ни пази от огън, мълнии и змии

от 17 юли 2013г., обновено на 13 юли 2021г.

На 17 юли почитаме паметта на Света Марина, която според народните вярвания ни пази от огън, мълнии и змии. Този ден е третият пореден от Горещниците (15-17 юли). Това са най-горещите дни в годината, които се наричат по различен начин в различните части на България — "Чурлига", "Пърлига" и "Огнена Мария" в Северна България, съответно "Люта", "Чурута" и "Опална Марина" в Южна България.

Света Марина е живяла през III век в Антиохия. Приема християнството на 12-годишна възраст. Въпреки че баща й е езически жрец и я възпитава в идолопоклонничество, нейното желание е да получи свето кръщение. Това обаче било невъзможно, тъй като нито в града, нито в неговите околности имало свещеник, който да извърши тайнството. През това време християните в Рим са жестоко преследвани, а пръв враг на Марина става самият й баща. Едва на 16-годишна възраст тя е осъдена на смърт.

Поверия и обичаи

В по-голямата част на България денят на св. Марина се свързва с различни поверия и обичаи за предпазване от огън и мълнии. Според народните вярвания тя покровителства жътвата и сеитбата, а почитта към нея се изразява в това да не се работи на полето — нито да се жъне, нито да се вършее. Притчата разказва за един чорбаджия, който накарал ратаите си да работят, демонстрирайки своето неуважение към празника. Тогава пожънатите вече снопи се самозапалили и задухал толкова силен вятър, че изгоряло дори и непожънатото жито. Като видял всичко това, чорбаджията започнал да се моли на света Марина с думите: "Прости, света Марино, ти палиш, ти гасиш!" и от този ден нататък строго почитал забраната.

На този ден не трябва да се работи, тъй като се вярва, че всичко ще изгори. Също така не се пали домашното огнище и не се пече хляб. Стопаните на дома гасят стария огън и запалват "нов" или "жив" огън, който се добива чрез един особено интересен обичай. Двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена, но единствени в селото, започват да трият сухи дървета от ясен, липа или хвойна до момента, в който не припламне искра. Тогава наклаждат голям огън и всички жители на селото го прескачат за здраве. Стопаните отнасят част от огъня в дома си, за да запалят угасеното огнище.

В Родопа и Странджа обичаите, характерни за този ден, са свързани с предпазването от змии. Жените не трябва да се докосват до въжета или конци, а също така не трябва да режат или плетат, за да не ги хапят отровни змии. Ако видят змия по пътя си, трябва да я прокълнат с думите: "Нека света Марина да те умарини!". В този край на България се вярва, че св. Марина е сестра на гръмовержеца св. Илия, поради което на местните икони тя е изобразена с кошница в ръка, от която се подават змийски глави.

По време на Горещниците в някои райони на България започват седенките

В Старопланинския регион Горещниците дават начало на седенките. Момите се събират на първата седянка и извършват обредно "заклаждане" — наричания за любов. Те събират съчки и влачат стъбла от тикви, за да се "събират и влачат ергените по тях". След това наливат прясна вода от воденицата, тъй като там тя се върти, за да се "въртят около тях ергените". От нея дават на момците да отпият, за да ги обикнат. Привечер момите взимат своите хурки и се отправят към седянката, където нареждат магически заклинания и се питат една друга: "Какво предеш?", а отговорът е: "Запридам ергените от горната махала чак до долната". Накрая забождат хурките си в мравуняк, за да "пъплят момците след тях така, както пъплят мравките". Вечерта слагат мокър конец в комина с надеждата, че "ергените ще съхнат по тях така, както конецът съхне в комина".

На 17 юли имен ден празнуват: Марин, Марина и производните на тях имена.