Игнажден - традиции и обичаи

от 10 дек 2013г., обновено на 19 дек 2020г.

На 20 декември църквата почита паметта на Свети Игнатий Богоносец, наречен така, тъй като носил Бог в сърцето си. Отбелязването на Игнажден се измества с ден по-рано, когато датата се падне в неделя.

В българския народен календар празникът е известен както като Игнажден, така и като Идинажден, Идинак, Игнатьовден, Полязов ден, Полаз или Млада година в различните региони на страната.

Денят бележи началото на едни от най-богатите традиции и обичаи, съхранени и до днес - тези на коледните и новогодишните празници.

Народът ни е вярвал, че в дните между Игнажден и Коледа били родилните мъки на Богородица, за което се пее и в много от народните ни песни: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа".

В действителност, до IV век християните празнували единствено Богоявление, Възкресение и Петдесетница, а празникът Рождество възникнал след това, като за негова дата бил отреден 25 декември. Това била и причината те да бъдат обвинени, че празнували също като езичниците рождения ден на Бога на слънцето, тъй като датите съвпадали. Свети Августин отговорил на техния укор с думите: "Ние не го празнуваме като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето". Християните обявили Божия син за истинско слънце, което спасило цялото човечество от мрачните дни на заблуда, озарявайки света.

Силно влияние върху честването оказват зимните празници, почитани в древен Рим, особено януарските календи. От тях произлиза и славянското име на Рождество Христово - Коледа. По това време от годината римляните почитали различни божества, като им принасяли жертви, устройвали угощения, разменяли дарове, пожелавали си щастие и правели гадания за бъдещето.

Традиции и обичаи

Сред най-характерните обичаи за Игнажден е така нареченият "полазник" или "полезник", символизиращ магическата сила на първия ден. Според него, който пръв прекрачи прага на дома, определя каква ще бъде идната година. И за да не оставят благополучието в ръцете на случаен човек, дедите ни избирали "полазника" предварително, като предходния ден му отивали на гости с бъклица вино, за да го поканят, тъй като били убедени, че именно той ще донесе сполука на цялото домочадие.

Според традицията на самия празник, още преди изгрев слънце, огнището трябва да е запалено, а гозбата да ври. Полазникът не влиза в дома с празни ръце, а носи наръч от съчки. С най-голямата пръчка разравя огнището, за да пръснат искри. През това време благославя дома и неговите стопани с думите: "Колкото искри има в тази къща, толкова пилета и берекет да има".

огън, камина

В разградския и русенския край се спазва един особено интересен обичай, наречен "вардене на квас". В него участват единствено моми и жени, които се събират вечерта срещу Игнажден. Две от момите замесват тесто, като едната трябва да е първо, а другата последно дете на родителите си. Към тестото се добавят различни магически билки и се омесва с гръб към нощвите (дървени съдове за замесване на тесто). Счита се, че загърбването символизира неизвестността, която носи новата година. След като е готово, без да го гледат, момите го поставят в един от ъглите на стаята и край него цяла нощ будува омъжена жена, за да го пази. Останалите в къщата извиват кръшни хора.

Обичаят се повтаря през 12-те нощи до настъпването на Нова година, като се сменя единствено дома, в който се случва. С особено внимание се изпълнява през три от вечерите - срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Нова година. В последната нощ жените и момите, участвали в него, разделят тестото помежду си и го пазят за лек и магии.

В деня на празника в Родопите неомъжените девойки извършват гадания за женитба. Те пълнят котле с вода и докато го носят към дома си, не отронват нито дума. След като се приберат, момите пускат пръстените си в "мълчаната вода" и покриват котлето с червено було, след което го оставят да пренощува "на звездите" под трендафил. Когато се съмне, вадят пръстените от водата и започват да наричат за кой ерген ще се омъжат, надявайки се чрез магическото слово да сбъднат мечтите си за щастлив семеен живот.

На Игнажден стопанинът на дома отива в гората, за да избере бъдника, който на Бъдни вечер ще гори в семейното огнище. Той задължително трябва да е от дъбово или крушово дърво.

Стопанката на къщата замесва колаци и прави кръст от тесто, за да предпази дома от бъдещи злини, тъй като се вярвало, че промеждутъкът от този ден до Нова година е белязан от Мръсните дни.

На празничната трапеза присъстват единствено постни ястия, сушени плодове, туршии и зеленчуци. Според народните поверия на този ден не се дава нищо назаем, за да останат изобилието и плодородието в дома.

Комините се почистват от натрупалите се сажди още преди да изгрее слънцето, след което саждите се изхвърлят на кръстопът или в двора на къщата, за да няма бълхи през лятото.

На Игнажден жените не трябва да работят, особено тези, на които им предстои раждане. Ергените поставят ечемик под възглавницата си и която мома им се присъни, за нея ще се оженят.

Игнажден се празнува като част от предстоящата Коледа и представлява своеобразна подготовка за нейното празнуване. Поради тази причина именно на този ден се събират коледарите, които отиват на гости в своя "станеник" с бъклица вино, за да го поканят да води дружината им, да разпредели ролите помежду им и да започнат да учат коледарските песни за наближаващия празник.