Как да си направим сурвачка с въображение и уважение към традициите

Традицията на сурвакането, запазила се и до днес като един от ритуалите на Васильовден, свързан с настъпването на новата година, съществува от векове и не се е променила много, въпреки комерсиализирането й в по-ново време. Сурвакането е описвано от етнографите като съчетание на жестова и словесна магия, с която хората си пожелават здраве, успех и благополучие.

Създаването на самата сурвачка е един от най-креативните моменти, свързани с изпращането на старата и посрещането на новата година.

Самата новогодишна нощ и настъпващият в полунощ Васильовден са наричани още Сурваки или "втора Бъдни вечер". Меси се баница, в която се поставят късмети, като в миналото те винаги са били от малки клонки дрян.

Името Сурваки, това на сурвачката и прилагателното "сурва" произлизат от иранската дума "сура", която означава "мощ", "сила". Сурва година означава "силна година" в смисъла на благодатна, изобилна.

Как се прави сурвачката?

Сурвачката се прави от дрянова клонка, чиито разклонения се увиват по определен начин. Някога тя не е била украсявана допълнително, но днес именно декорацията й превръща направата й в своеобразно изкуство.

Защо от дрян?

Дрянът е овощно дърво, разпространено в цялата страна, което разцъфтява преди всички останали плодови дръвчета. Тъй като напъпва независимо от това колко мразовита е зимата, дрянът е считан за символ на младостта и пролетта, имащ магическа сила, а също така на мъдростта, тъй като узрява последен. Плодовете му се използват в народната медицина, а кората и листата му служат за обработка на кожи и за боядисване на тъкани.

Добре е да изберете дряново клонче с повече пъпки, ако държите да се придържате към символиката на този ритуал. Първото и най-важното, което трябва да направите, е да огънете четири клонки на кръгове – отдолу по-голям, отгоре по-малък, връзвайки ги по двойки към стеблото, оформяйки една под друга букви "Ф". Използвайте червен вълнен конец. Останалите клончета могат да се оставят да стърчат свободно или да се махнат.

Какво трябва да сложим по сурвачката?

За украсата можете да използвате всичко, което ви хрумне, но има няколко елемента, които са задължителни, ако искате да се придържате към традициите. Това са вълнени конци, сред които трябва да има червен, една или повече стари монети, сушени плодове, червени чушки, кравайчета или гевречета, зърна, семена и пуканки.

Червените вълнени конци символизират здравето, подобно на използването им в направата на мартеници. С тях можете да обвиете цялото стебло и огънатите клонки на сурвачката, като освен червен, можете да използвате и бял цвят – символ на чистотата на душата. С други, шарени конци - жълто като символ на слънцето; синьо – на небето; зелено - на тревата, можете да направите множество панделки или "пръстени", които да добавите на различни места.

Здрав конец или канап ще ви трябва и за нанизването на плодовете, семките, гевречетата и пуканките, които символизират плодородието. По желание на един конец могат да се нанижат различни плодове, включително корички от мандарини, шипки и др. Въпросните нанизи могат да се увият около клонките или да бъдат преплетени от единия към другия край, така че кръговете да се запълнят.

Ако имате непресукана прежда, използвайте и нея за направата на отделни елементи (различни фигурки като цветчета, пеперуди, птички и т.н., или топки, напомнящи растението памук, в случай че преждата не е боядисана), които хванете с конец към стъблото.

Можете да използвате и готови цветни топчета от сбита вълна, които да нанижете наред с останалите материали, както и керамични или метални мъниста, дървени или стъклени топчета и прочее материали, използвани за направата на бижута. Също така макарони, предварително боядисани в ярки цветове, или декоративна (опаковъчна) хартия, изрязана и усукана на панделки, малки цветчета или в произволна друга форма.

Направата на сурвачка е отлично семейно занимание, в което най-често се включват жените и децата. Въображението и фантазията на децата със сигурност ще допринесат за дизайна на сурвачката, с която след това именно те ще сурвакат останалите членове на семейството.

Народният обичай повелява "сурвакари" да стават момчета на възраст 4-12 години или ергени. Освен хората, те сурвакат и животните, потупвайки ги по гърбовете, докато нареждат следното пожелание:

"Сурва, сурва година,
весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
Живо, здраво догодина,
догодина, до амина!"