Как да си направим сурвачка с въображение и уважение към традициите

Традицията на сурвакането, запазила се и до днес като един от ритуалите на Васильовден, свързан с настъпването на новата година, съществува от векове и не се е променила много, въпреки комерсиализирането й в по-ново време. Сурвакането е описвано от етнографите като съчетание на жестова и словесна магия, с която хората си пожелават здраве, успех и благополучие.

Създаването на самата сурвачка е един от най-креативните моменти, свързани с изпращането на старата и посрещането на новата година.

Самата новогодишна нощ и настъпващият в полунощ Васильовден са наричани още Сурваки или "втора Бъдни вечер", по повод на което се меси баница, за която също ще ви трябва дрян, тъй като в нея по традиция се поставят малки напъпили клончета.

Името Сурваки, това на сурвачката и прилагателното "сурва" произлизат от иранската дума "сура", която означава "мощ", "сила". Сурва година означава "силна година" в смисъла на благодатна, изобилна.

Сурвачката се прави от дрянова клонка, чиито разклонения се увиват по определен начин. Някога тя не е била украсявана допълнително, но днес именно декорацията на сурвачката превръща направата й в своего рода изкуство, в което някои хора се специализират, превръщайки го в свое хоби, подобно на направата на коледни украшения, мартеници и т.н.

Защо от дрян?

Дрянът е овощно дърво, разпространено в цялата страна, което разцъфтява преди всички останали плодови дръвчета. Тъй като напъпва независимо от това колко мразовита е зимата, дрянът е считан за символ на младостта и пролетта, имащ магическа сила, а също така на мъдростта, тъй като узрява последен. Плодовете на дряна са използвани в народната медицина, а кората и листата му са служили за обработка на кожи и за боядисване на тъкани.

Добре е да изберете дряново клонче с повече пъпки, ако държите да се придържате към символиката на този ритуал. Първото и най-важното, което трябва да направите, е да огънете две плюс две клонки на кръгове – отдолу по-голям, отгоре по-малък, връзвайки ги към стеблото с червен вълнен конец така че клончето да придобие формата на двойното кирилско "Ф". Останалите клончета могат да се оставят да стърчат свободно или откършат, така че да остане единствено своеобразното двойно /тройно или единично, според предпочитанията и особеностите на използваното клонче/.

За украсата можете да използвате всичко, което ви хрумне, но има няколко елемента, които са задължителни, ако искате да се придържате към традициите. Това са вълнените конци, сред които трябва да има червен, една или повече стари монети, сушените плодове, червените чушки, кравайчетата или гевречета, зърна, семена или пуканки.

Червените вълнени конци символизират здравето, подобно на използването им в направата на мартеници. С тях можете да обвиете по-плътно или по-рехаво цялото стебло и огънатите клонки на сурвачката, като освен червен, можете да използвате и бял цвят – символ на чистотата на душата. С други, шарени конци /жълто като символ на слънцето; синьо – на небето; зелено - на тревата/, можете да направите множество панделки или "пръстени", които да добавите на определени места.

Здрав конец или канап ще ви трябва и за нанизването на плодовете, семките, гевречетата и пуканките, които символизират плодородието. По желание на един конец могат да се нанижат, редувайки се, различни плодове, включително корички от мандарини, шипки и др., или пък всеки от кръговете на сурвачката да бъде украсен с различен, еднороден като използвани материали наниз. Въпросните нанизи могат да се увият около клонките или да бъдат преплетени от единия към другия край, така че кръговете фрагментарно да се запълнят.

Ако имате непресукана прежда, използвайте и нея за направата на отделни елементи /различни фигурки като цветчета, пеперуди, птички и т.н., или топки, напомнящи растението памук, в случай, че преждата не е боядисана/, които ще хванете с конец към стъблото.

Можете да използвате и готови цветни топчета /купени от специализираните магазини/ от сбита вълна, които да нанижете наред с останалите материали, както и керамични или метални мъниста, дървени или стъклени топчета и прочее материали, използвани за направата на бижута, а също така макарони, предварително боядисани в ярки цветове, или декоративна /опаковъчна/ хартия, изрязана и усукана на панделки, малки цветчета или в произволна друга форма.

Направата на сурвачка е отлично семейно занимание, в което най-често се включват жените и децата. Тяхната роля зависи от възрастта им, но ако вече са достатъчно сръчни и владеят фината моторика, спокойно може да им бъде поверено връзването, оплитането, а дори и нанизването. Въображението и фантазията им пък със сигурност ще допринесат за дизайна на сурвачката, с която след това именно те ще сурвакат останалите членове на семейството.

Народният обичай повелява "сурвакари" да стават момчета на възраст 4-12 години или ергени. Освен хората, те сурвакат и животните, потупвайки ги по гърбовете, докато нареждат следното пожелание:

"Сурва, сурва година,
весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
Живо, здраво догодина,
догодина, до амина!"