Васильовден - традиции и обичаи

През първия ден от новата година, Васильовден, църквата почита паметта на Свети Василий Велики. На 1 януари се отбелязва и празникът Обрезание Господне, който ни припомня за обрязването на младенеца на осмия ден от неговото раждане.

Свети Василий Велики реализира на практика Христовия закон за силата на любовта и прошката, и е основоположник на християнската благотворителност. Той е велик философ, мислител и писател, наречен Великий още приживе. Притежавал е дарбата да пророкува, което му е позволило да предвиди дори деня на собствената си смърт.

По народному Васильовден се нарича още Сурваки. Името е свързано с обичая сурвакане, при който децата по традиция обикалят къщите на близките си и с дрянови сурвачки наричат за здраве и берекет:

"Сурва, сурва година,
червена ябълка в градина,
едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с деца!
Живо-здраво догодина,
догодина, до амина!"

С тези пожелания те прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни", от къщата на стопаните и предпазват хората от тях. Домакините в знак на благодарност даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.

Трапезата на Васильовден е блажна и богата. На нея присъстват свинска пача и петел или пуйка. Стопанката на къщата приготвя баница или пита с дрянови късмети. На масата задължително трябва да има орехи, жито, мед и ошав. Трапезата се прикадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове.

Счита се, че този ден е най-подходящ за предсказване на бъдещето. И в миналото, а и в днешно време, на него са се извършвали някои гадания:

• Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети – този, когото сънуват, ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
• Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предвещае каква ще е новата година за човека. Ако ядката е голяма и здрава, здраво ще е и семейството.
• В някои части на България на масата присъства и кромид, който също е прикаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца, колкото са месеците в годината, като всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин се гадае какъв ще е съответният месец – ако солта се е стопила, значи ще е дъждовен и обратно –ако не е, месецът ще е ясен и сух.
• Около огъня се извършват гадания и за предстоящи сполуки през Новата година. Човекът, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще е здрав през цялата година.
• Ако някой кихне на Васильовден, на него се нарича първото домашно животно, което се роди напролет, тъй като това се счита за добър знак.
• Гадае се и по листа от бръшлян, които предварително са белязани с конец и потопени във вода. Те се оставят да пренощуват под стряхата, а на сутринта се предрича спрямо това дали листото е свежо, или е повехнало.
• Жените потопяват дрян във вода, с която измиват косите си, за да бъдат здрави и лъскави през цялата година.

На Васильвден празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, както и производни на тези имена.