Традиции и обичаи на Гергьовден

На 6 май празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия.

Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден...", а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още "Цветен Георги".

Свети Георги Победоносец

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния войн, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Именно заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

Образът на светията съдържа в себе си много вдъхновение и сила. Преданията разказват, че след едно от многобройните си сражения Свети Георги попада в село на езичници, където среща царската дъщеря, която плачела до езерото. Девойката щяла да бъде дадена като жертва в името на Бога, който селяните почитали - огромен страшен змей. Свети Георги не е просто войнът, спасил девойката. Той успял да убеди царя - нейният баща, да приеме християнската вяра заедно с всички жители на селото. И тъй като езичниците не повярвали във вярата на светията, те пожелали първо да се уверят в нейната сила. Свети Георги се помолил на Бог и влязъл в битка със страховития змей. Легендите разказват, че от корема на чудовището излезли всички изядени от него преди това моми. След като видели победата на война, царят и целият му народ приели християнската вяра. Свети Георги получава прозвището "Победоносец" заради безбройните си победи и най-вече заради мъжеството и увереността, които показал, побеждавайки чудовището.Подвизите на смелия юнак се носели от уста на уста дълго време.

Но към образа на този храбър светия трябва да добавим и този на покровител на стадата. Именно заради това традицията повелява на този ден да се коли агне и да се берат билки.

Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

"Задояването на овцата", която първа се е сдобила с агънце през годината, също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същият се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива друга млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.

По стара българска традиция първото мъжко агне, родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепя свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекета в къщата.

На Гергьовден се приготвя и обреден хляб, който се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити. Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особено целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво.

На Гергьовден се изпълняват и обреди за прогонване на злите сили

Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.

Снимки: pixabay.com