Традиции и обичаи на Еньовден

Еньовден e български народен празник, който се отбелязва на 24 юни и съвпада с лятното слънцестоене. На тази дата Православната църква почита и рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Традиции и обичаи на Еньовден – с аромат на билки

Обичаите, които изпълняваме и до днес, в голяма степен са запазили древния култ към Слънцето. Според народните вярвания това е най-дългият ден от годината, в който слънцето се разкрива в цялата си прелест, след което бавно започва да умира. Точно това е и причината основните обичаи да се изпълняват преди изгрев слънце и особено събирането на билки, които са най-лековити в нощта срещу Еньовден. Лечебните треви се берат от жени, знахарки, баячки и млади моми и трябва да наброяват 77 и половина. 77-те лекуват определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тази билка обаче никой не знае.

От билките са правят китки, толкова на брой, колкото са членовете на семейството, и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.

Магическата сила на билките

Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден, притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта от живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките, от своя страна, забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове..

Народните вярвания гласят, че след Еньовден слънцето започва да клони към зима, въпреки че е едва началото на лятото. Но преди да поеме по дългия път, то става рано, “окъпва” се в реките и прави водата им лековита. След това се “отърсва”, а падналата от него роса също притежава магическа сила. Според обичаите на този ден трябва да станем преди изгрева, за да се изкъпем в лековитите реки или да се отъркаляме в росата, след което да посрещнем "трептящото" слънце. Вярва се, че който успее да зърне "танцуващото" слънце, ще бъде надарен със здраве и благополучие.

Обичаят "Ладуване"

Другият обичай, който се изпълнява на Еньовден и който също е свързан с магическата сила на водата, е обичаят "Ладуване". В него основното действащо лице е "Еньовата буля", в чиято роля се превъплъщава момиченце (на 4 или 5 години), което по традиция е най-малкото дете в семейството, облечено в булчински одежди, с накити, но с червено було. Момите разнасят детето из нивите на селото, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те хвърлят своите китки в смълчана вода още предходната вечер. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. "Еньовата буля" започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.

Обичаят "Мамене"

За Еньовден е характерно „грабенето" (краденето) и „маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия", „аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Според народните поверия в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото, свети син пламък, а пазителите на жълтиците – страшните таласъми, са напълно безопасни.

На 24 юни имен ден имат: Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна (тъй като е кръстена на билките). На 24 юни празнуват също фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари.