Традиции и обичаи на 1 март - Баба Марта

По традиция на 1 март всички се поздравяваме с "Честита баба Марта!", но знаем ли коя е тя?

Според народните поверия Баба Марта е сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Ето по тази причина тя постоянно променя настроението си – ту е блага и добра, ту сурова и сърдита. Затова и времето през март е толкова нестабилно – ту топло, ту мразовито.

За да омилостивим Баба Марта, поверията повеляват на 1 март хората, дърветата и животните да бъдат закичени с мартеници, направени от бял и червен конец. Те трябва да се носят или до 9 март, когато се отбелязва църковният празник на Свети 40 мъченици, или до Благовещение на 25 март. Прието е също свалянето на мартеницата да става и след като видим щъркел, лястовица или цъфнало дърво.

Закичването с мартеници, известни още като мърцишори или мартиси, далеч не е само българска традиция. Обичаят се спазва и в Румъния, Северна Македония и Молдова.

Символика на мартеницата

Мартеницата се закичва за здраве, плодородие, изобилие и дълъг живот. Изработва се от памучни и вълнени конци, основно в бяло и червено, които са усукани. Белият цвят символизира чистотата, невинността и новото начало, радостта и красотата. Червеният цвят символизира огъня, изгряващото и залязващото слънце, победата и живота.

В някои части на България мартениците се правят и в други цветове. В Родопите например те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено. Синият цвят символизира водата и небето, два от четирите основни елемента на Земята, а също така божествената вечност и аристократичността. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие, възраждане и празничност.

Когато се изработва мартеницата, конецът задължително се усуква наляво. Според стари български традиции и обичаи тя включва и различни символи, като черупки от охлюви за здраве и сила, мъниста против уроки и паричка за благополучие.

Традиции и обичаи на 1 март

На 1 март стопанката на дома почиства къщата и я подрежда красиво. Тя трябва да свети от чистота и да бъде готова за ново начало.

В някои райони на България на 1 март се гонят злите сили - пали се огън в двора, в който се изгаря събраната смет, а жаравата трябва да бъде прескочена от всички членове на домакинството.

В други райони на страната на възрастните жени е забранено да излизат от дома, за да не разсърдят Баба Марта. Счита се, че ако срещне млада жена, тя ще се усмихне и времето ще е хубаво.  

На 1 март жените не трябва да перат и простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

Освен символ на здраве и дълголетие, мартеницата е и поглед към бъдещото. Според стари български поверия девойките могат да съдят по нея за бъдещия си съпруг. Когато видят първия щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всички злини, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе лошия късмет и да им върви като по вода.

И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него каква година им предстои.

На 1 март се почита паметта на Света преподобномъченица Евдокия Илиополска. Имен ден празнуват Евдокия, Евдоким, Марта, Мартина и Мартин.

Снимки: wikimedia.org, pixabay.com