Български традиции и обичаи на Благовещение

На 25 март Православната църква отбелязва празника Благовещение - денят, в който Дева Мария разбира от Архангел Гавриил благата вест, че ще роди непорочно заченат син. Това е един от постоянните празници в църковния календар, тъй като всяка година се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец.

В някои райони на България празникът Благовещение е известен и като "Кукувден"

Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден, съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта. Според вярванията на старите българи кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек, вслушал се в гласа й. Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата, и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Обичаите на Благовещение

В навечерието на Благовещение е задължително почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта. Песните пробуждат и пролетните копнежи на младите, като една от тях гласи, че млад овчар извежда стадото на паша, но страда, че се отдалечава от селото, тъй като няма да получи любовен знак - китки и венци. Чрез обредните песни, които изпълняват, момите шеговито се присмиват на ергените, като им обещават вечеря с недопечена конска глава и черен ръжен хляб, а за себе си искат печена кокошка, два пъти пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. По този начин песните за Благовещение изразяват хем любовните задявки, хем надеждата за плодородие през новия сезон.

Празникът Благовещение има тайнствен и магически смисъл

Народно поверие гласи, че на този ден в реките, изворите и закътаните горски поляни се завръщат самодивите - митичните девойки, които презимуват в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат. Невидими за човешките очи, те ревниво пазят своите самодивски кътчета и наказват всеки, дръзнал да навлезе в тях. "Злосторникът" бива отвличан в отвъдния свят и никога повече не се завръща към земния си живот. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, които отиват рано сутринта за вода до близкия извор или кладенец. Текстовете на песните съдържат забрани, според които момите не трябва да тъкат и предат, а момците да не ловят рало, за да не ги застигат болести. Народните вярвания са свързани със смяната на сезоните и изразяват страховете от природните сили по това време.

Според друго народно вярване на Благовец се пробуждат гущерите и змиите и изпълзяват навън. По стара българска традиция за българите змията е свещено животно, тъй като носи духа на техните прадеди. Нейното убиване се счита за грях, но тя може да се прогони далеч от къщата чрез различни обреди. Стопанката на къщата дрънчи с метални предмети (или обикаля двора със запалени факли), изричайки заклинания: "Бягайте змии и гущери, че иде Благовец". В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди "благо жито". Поверията гласят, че посетите на Благовец цветя растат особено ароматни и красиви.

Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. На трапезата задължително присъства обредната питка, а първото парче от нея стопанката поставя на прага на дома и нарича за неговия покровител - домашния дух. Други характерни ястия за софрата на Благовец са лучник, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: "Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено", тъй като по това време поникват първите ядливи растения, които осигуряват храна за цялото семейство.

На Благовещение имен ден празнуват: Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Евелина, Евангелина.

Снимка: flickr.com