Съществуват галактики, около които орбитират по-малки галактики, подобно на планетна система

Галактика, наречена Кентавър А, крие странна тайна в гардероба. Учени са открили галактики джуджета, които орбитират в една равнина – както планетите правят около звездите и дори звездите около галактическите ядра.

Това е не просто страхотно в космическите измерения на думата – то също така поставя под въпрос поддържаната години наред теория, че галактиките джуджета се носят около по-големи галактики във всички посоки, подобно на кошер.

Кентавър А е галактика, отдалечена на около 10-16 светлинни години от Слънчевата система в южното съзвездие Кентавър, и е една от галактиките, обект на най-много изследвания.

Тя е изключително близо и все пак извън Местната група галактики. Кентавър А има активно галактическо ядро, което означава, че е много ярка и изстрелва огромни релативистични джетове в пространството около нея. Освен това формата й е доста необичайна – нито елиптична, нито лентикулярна.
Това е първата галактика извън Местната група, която може да се похвали с галактики джуджета в орбиталната си равнина.

И Млечният път, и Андромеда разполагат с подобни галактики, но космологичните симулации, основани върху стандартния модел Ламбда за черната студена материя твърди, че по-малките галактики би трябвало да са разпръснати на случаен принцип около големите и да се движат във всички посоки, което превръща Млечния път и Андромеда в аутсайдери. Новите наблюдения на Кентавър А предполагат, че те не са.

„Теорията за студената тъмна материя кара астрономите да вярват, че най-добре изследваните галактики във Вселената – Млечният път и Андромеда – не са „чудаци“, казва Хелмут Йериен от Изследователския център по астрономия и астрофизика към Австралийския национален университет.

„Изглежда сякаш нашите Млечен път и Андромеда са нормални галактики все пак и въртящите се подобно на палачинка системи от сателитни галактики са много по-често срещани, отколкото смятат учените.“ 

Тези сателитни галактически равнини се различават от планетарните, които обикновено са разположени на екватора на централната звезда домакин. Галактиките джуджета, орбитиращи в равнина около Кентавър А – и Млечния път, и Андромеда, се движат перпендикулярно на галактиката домакин около полюсите на свръхмасивната черна дупка в ядрото.

При Млечния път и Андромеда галактическите равнини могат да се открият много лесно, казват учените.
На Земята вие само правите снимки на небето и гледате къде са звездите. Андромеда е разположена на около 2.5 милиона светлинни години и е в линия със Земята, така че перпендикулярната равнина на орбитиращите галактики джуджета може да се види лесно.

При Кентавър А ситуацията е малко по-сложна – но това, че е един от най-изследваните обекти в небето означава, че съществуват определени предимства като трупана с години архивна информация. Там изследователският екип е открил данни за 16 от галактиките джуджета, които обикалят около Кентавър А.
Доплеровият ефект или дължината на светлинната вълна, разкрива посоката на движение на галактиките.
„Ние виждаме, че половината от тях се изменят в червения спектър, което означава, че те се отдалечават от нас, а другата са в синия спектър, което ни казва, че се приближават,“ обяснява астрономът Мрсел Павловски от Калифорнийския университет.

Това разкрило, че 14 от 16 галактики джуджета следват същия модел на движение. От 11 галактики, орбитиращи около Млечния път, 8 са разположени в перпендикулярна равнина; от 27-те галактики около Андромеда, 15 са в перпендикулярна равнина.

Тъй като феноменът е наблюдаван три пъти, учените твърдят, че не може да става въпрос за случайност. Това също така предполага, че е по-често срещано, отколкото се смяташе досега, тъй като стандартните модели твърдят, че ефектът трябва да се наблюдава при само 0.5% от близките галактики.

„Това означава, че пропускаме нещо,“ казва Павловски. „Или в симулациите липсва нещо много важно, или настоящият модел е грешен. Това проучване може да се окаже в подкрепа на търсенето на нови алтернативни модели.“

Водещият автор на изследването Оливер Мюлер от университета в Базел, Швейцария, казва, че резултатите подкрепят идеята, че сблъсъкът между две големи галактики – които е по-вероятно да са се сблъскали в даден момент – да е създал по-малки галактики джуджета от отломъците космическа материя, изстреляни от приливните сили.

Статията е публикувана в научното списание Science.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com
Снимка: constellation-guide.com