Спасовден – традиции и обичаи

В седмия Велики четвъртък, 40 дни след Великден, Православната църква отбелязва големия празник Възнесение Господне. Това са дните, в които Божият син броди по земята след възкръсването си, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите.

На 40-ия ден след Възкресение Господне, в подножието на Елеонската планина, той се възнесъл на небето при своя Отец пред очите на учениците си. Понародному празникът се нарича Спасовден, въпреки че светец с подобно име не е познат в християнското православие.

Спасовден – традиции и обичаи

Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана "Черешова задушница", "Спасово одуше", "Русално одуше", на която се раздават череши за "Бог да прости". Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да "тръгнат" заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. 

Народни поверия, свързани със Спасовден

• В Североизточна България гробовете се заливат с вода или върху тях се палят огньове, което е свързано с магическите молитви за дъжд. Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.
• Според народните вярвания на Спасовден ни посещават "русалийки", "русалци" и "русалии", които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, дори нелечимите според традиционната медицина. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.
• Нашите прадеди са вярвали, че билката е дар от небесните същества, които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са познати още от дълбока древност. Траките са я наричали цветето на Артемида и са вярвали, че благодарение на него се изхвърлят забитите в тялото стрели.
• В народните представи росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви. Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай "ходене по росен". Тогава хората, страдащи от неизлечими болести, и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дена. Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за русалийките. На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните "росенови ливади" са възпети в не една или две български народни песни.

• На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.

Възнесение Господне е голям християнски празник, който се почита и днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна.