Начало Лайфстайл Аз и моето семейство Семейни ритуали и традиции Спасовден - традиции и обичаи

Спасовден - традиции и обичаи

Спасовден - традиции и обичаи - изображение

В седмия Велики четвъртък, 40 дни след Великден, Православната църква отбелязва големия празник Възнесение Господне. Това са дните, в които Божият син броди по земята след възкръсването си, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите. На 40-ия ден след Възкресение Господне, в подножието на Елеонската планина, той се възнесъл на небето при своя Отец пред очите на учениците си. Понародному празникът се нарича Спасовден, въпреки че светец с подобно име не е познат в християнското православие.

Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана "Черешова задушница", "Спасово одуше", "Русално одуше", на която се раздават череши за "Бог да прости". Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да "тръгнат" заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.

В различните части на България традициите и обичаите на Спасовден си имат своите особености. В Североизточна България, например, гробовете се заливат с вода или върху тях се палят огньове, което е свързано с магическите молитви за дъжд. Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.

Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават "русалийки", "русалци" и "русалии", които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете - билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.


Нашите прадеди са вярвали, че билката е дар от небесните същества, които слизали на земята да пируват, а специфичните й свойства са познати още от дълбока древност. Траките са я наричали цветето на Артемида и са вярвали, че благодарение на него се изхвърлят забитите в тялото стрели. В народната представа росенът разцъфва в нощта срещу Спасовден, когато наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Тогава русалийките се закичвали с цветовете му и били весели, радостни и милостиви.


Народът ни е вярвал, че те познават всички билки и притежават дарбата да лекуват всички болести, откъдето идва и магическият обичай "ходене по росен". Тогава хората, страдащи от неизлечими болести и бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или до свещения извор с параклис на Свети Спас. Постилат на земята черга и лягат върху нея, а до главата си поставят нова кърпа със зелена глинена паница върху нея, която е пълна с вода. Именно от нея лекуващите се ще пият в продължение на 40 дена. Поставят се още бъклица с вино, глинена стомна, пинта с ракия, пита хляб, риза и чорапи. Всичко се оставя и след това като дар за русалийките. На сутринта се извършват гадания, относно развитието на болестта, като болните поглеждат с надежда в паницата с вода. Ако в нея е паднал цвят или зелено листо, то предстои скорошно изцеление, но ако има пръст или шумка, това е предизвестие за наближаваща смърт. Обредът се е изпълнявал още от незапомнени времена, а лечебните "росенови ливади" са възпети в не една или две български народни песни.

На Спасовден в Пирин и Родопа планина стопанките изнасят дрехи, килими и черги, а момите своя чеиз, за да ги огрее слънцето. Играе се и голямо спасовско хоро и то само по песните на момите, без да се свири. В Източна България те се пременяли в сватбени одежди, принадлежащи на скоро омъжили се жени, с надеждата да се задомят до другия празник.

Възнесение Господне е голям християнски празник, който се почита и до днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиИсторияТестовеЛюбопитноЗдравни съветиДиетиСпортРецептиНовиниСоциални грижиНаправления в медицинатаАнкети