Слънчевата система е обградена от огромен сферичен щит, наречен хелиосфера

Информация, събрана от космическите сонди на НАСА Касини, Вояджър и IBEX предполага, че Слънчевата система е обградена от огромно сферично магнитно поле. В миналото специалистите смятаха, че хелиосферата всъщност е структура, подобна на комета, със заоблена глава и удължена опашка. Но новите данни, които покриват целия 11-годишен цикъл на слънчева активност, показват, че истината може би е друга.

Според учените нашето Слънце изхвърля постоянен поток от магнитен слънчев материал – наречен слънчев вятър – който запълва вътрешната част на Слънчевата система и се простира отвъд орбитата на Нептун.

Този вятър създава нещо, което може да се обясни като мехур с широчина 37 милиона км, наречено хелиосфера. Цялата ни система, включително и хелиосферата, се движи в междузвездното пространство. Точно както Земята обикаля около Слънцето, Слънцето обикаля около галактическия център – който от нашата превъзходна гледна точка се намира на около 25 000 светлинни години – по елиптична орбита. Нашата звезда завършва една пълна обиколка приблизително за около 225 милиона години – това е една галактическа година.

Структура на хелиосферата

Новото откритие поставя под въпрос алтернативната визия за слънчевите магнитни полета, които следват Слънцето под формата на дълга кометна опашка – подобно на хвърчило.

„Вместо удължена като кометна опашка, тази, грубо казано, подобна на мехур хелиосфера, се създава от силното междузвездно магнитно поле – по-силно отколкото се смяташе в миналото – в съчетание с факта, че съотношението между налягането на частиците и магнитното налягане в хелиосхийта е високо," казва Костас Диалинас от Атинската академия в Гърция, водещ автор на изследването.

Касини, сондата, която повече от десет години проучва Сатурн, откри изненадваща нова информация за формата на продълговатия край на хелиосферата – хелиоопашката.

„Нашият инструмент на Касини бе проектиран да заснеме йоните, които са уловени в магнитосферата на Сатурн,“ казва съавторът на изследването Том Кринигис от лабораторията на приложна физика към института „Джон Хопкинс“, който е и технически ръководител на инструментите на Касини и Вояджър. „Никога не сме мислили, че ще видим онова, което наблюдаваме и ще можем да заснемем границите на хелиосферата.“

Тъй като тези частици се движат само с малка частица от скоростта на светлината, тяхното пътешествие от края на хелиосферата и обратно отнема доста време. Сега, когато голям брой частици идват вследствие на промените на Слънцето, отнема години преди това да се отрази на количеството естествени атоми, които се изстрелват обратно в Слънчевата система. Докато Касини орбитира около Сатурн, инструментите й измерват неутралните атоми и разкрива изненадващи подробности – частиците, идващи от „опашката“ на нашата хелиосфера, отразяват промените в слънчевия цикъл почти толкова бързо, колкото онези, които идват от носа на хелиосферата.

„Ако опашката на хелиосферата е разпъната като комета, ние бихме очаквали, че моделът на слънчевия цикъл ще се прояви много по-късно с измерените неутрални атоми", казва Кримигис.

Какво означава това? Е, тъй като моделите на слънчева активност се проявяват толкова бързо от едната страна на хелиосферата, колкото и от другата, това означава, че опашката на хелиосферата е разположена на същото разстояние от нас, както и носът. С други думи, подобната на комета опашка, която учените смятат, че е съществувала преди това, може би не е била там изобщо, тъй като хелиосферата, която обгражда слънчевата система, е почти кръгла.

Учените отбелязват, че сферичната хелиосфера може да съществува поради няколко причини. Първо, данните, събрани от Вояджър 1, показват, че междузвездното магнитно поле отвъд хелиосферата е много по-силно, отколкото учените са предполагали.

„Тази информация, предоставена на учените от Вояджър 1 и 2, Касини и IBEX, е истински късмет за изследването на отдалечените влияния на слънчевия вятър,“ казва Арик Познър, програмен учен от мисиите на НАСА Вояджър и IBEX.

„Докато продължаваме да събираме информация за краищата на хелиосферата, тези данни ще ни помогнат да разберем по-добре междузвездните граници на тази хелиосфера и междузвездната граница, която ни помага да защитим земната среда от вредните космически лъчи.“

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: thescinewsreporter.com