Седемте най-екстремни планети, открити в космоса

Учените наскоро откриха най-горещата планета, откривана досега – температурата на повърхността й е по-висока от тази на някои звезди. Ловът на планети извън Слънчевата система продължава и човечеството вече е открило много други светове с крайно екстремни условия.

Астрономите също така продължават да изследват и Слънчевата система и разкриват някои много любопитни факти за нашите съседи и техните естествени спътници.

Вижте кои са най-екстремните планети, известни досега на човечеството.

Най-горещата

Колко гореща е дадена планета зависи предимно от това колко близо е тя до своята звезда – и колко гореща е самата звезда. В нашата система Меркурий е най-близката планета до слънцето (57 910 000 км). През деня температурата на планетата достига около 430 градуса, докато температурата на повърхността на нашето Слънце е 5 500 градуса Целзий.

Но звездите, които са по-големи от слънцето, могат да станат още по-горещи. Звездата HD 195689 – известна като KELT-9 – e 2.5 пъти по-голяма от Слънцето и температурата на повърхността й е почти двойно по-висока – 10 000 градуса Целзий. Планетата KELT-9b е много по-близо до звездата от Меркурий.

Въпреки че не можем да измерим точното разстояние от толкова далечно разстояние, планетата се завърта около звездата на всеки ден и половина (същата операция отнема на Меркурий 88 дни). В резултат на това температурата на планетата стига до 4 300 градуса Целзий, което е повече от много звезди с по-малка маса от тази на нашето Слънце.

Скалистата планета Меркурий би се стопила до капка лава при тази висока температура. KELT-9b обаче е газов гигант, подобен на Юпитер. Тя се смалява, тъй като молекулите в атмосферата й се разпадат на атомите, от които са изградени, и изгарят.

Най-студената

Температурата на планетата OGLE-2005-BLG-390Lb е само 50 градуса над абсолютната нула (-223 градуса Целзий). Масата й е около 5.5 пъти по-голяма от тази на Земята и вероятно е изградена от скали.

Въпреки че не е много отдалечена от звездата гостоприемник и орбитата й я поставя някъде между Марс и Юпитер в нашата Слънчева система, масата на звездата е по-малка и хладна – известна е като червено джудже.

Планетата е популярна сред астрономите и като Хот – подобно на известната ледена планета от поредицата Междузвездни войни. За разлика от измислената си версия, Хот не може да поддържа атмосфера (нито пък живот поради тази причина). Това е така, защото по-голямата част от газообразните й вещества са в замръзнало състояние – в допълнение към снега на повърхността й.

Най-голямата

Ако дадена планета може да бъде толкова гореща, колкото една звезда, тогава какво разграничава планетите от звездите?

Звездите са много по-големи от планетите и те се възпламеняват от процесите на ядрен синтез в резултат от огромните гравитационни сили в ядрата им. Често срещани звезди като нашето Слънце горят благодарение на преобразуването на водорода в хелий.

Но има един вид звезди, наречени кафяви джуджета, които са достатъчно големи, за да започне ядреният синтез, но не са достатъчно големи, за да го поддържат.

Планетата DENIS-P J082303.1-491201 b и също толкова трудната за произнасяне и запомняне 2MASSJ0230313-4912012 b е 28.5 пъти по-голяма от Юпитер – което я превръща в най-голямата планета в архива на екзопланетите на НАСА.

Тя е толкова голяма, че съществува спор дали тя все още е планета (планета газов гигант от класа на Юпитер) или трябва да се класифицира като кафяво джудже. Иронично, звездата около която обикаля, е потвърдено, че е кафяво джудже.

Най-малката

Най-малката планета, открита досега, е малко по-голяма от Луната и малко по-малка от Меркурий. Kepler-37b е най-малката екзопланета, засечена от астрономите. Тя е скалиста и е по-близко до звездата гостоприемник отколкото Меркурий до Слънцето. Това означава, че планетата е прекалено гореща, за да поддържа вода в течно състояние, поради което на повърхността й е малко вероятно да има живот.  

Най-старата

PSR B620-26 b e на 12.7 милиарда години, което я превръща в най-старата известна планета. Тя е газов гигант с маса 2.5 пъти по-голяма от тази на Юпитер, и явно съществува от началото на света. Нашата Вселена е на 13.8 милиарда години, което означава, че е по-стара от планетата "само" с един милиард години.

PSR B620-26 b има две звезди , които се въртят една около друга – което удължава живота и на двете. Те представляват рядко срещана неутронна звезда и бяло джудже (остатък от звезда, която е изгорила цялото си гориво, и е експлодирала като супернова.

Въпреки това, тъй като се е формирала в толкова ранна фаза от съществуването на Вселената, тя вероятно не разполага с достатъчно тежки елементи като въглерод и кислород (които са се образували по-късно), които пък са необходими за развитието на живота, или поне такъв какъвто го познаваме.

Най-младата

Планетната система V830 Tauri е само на 2 милиона години, а звездата гостоприемник има същата маса като нашето слънце, но е радиусът й е два пъти по-голям, което означава, че все още не е достигнала крайната си форма и големина. Планетата – газов гигант, чиято маса е три пъти по-голяма от тази на Юпитер – вероятно все още е в процес на растеж.

Това означава, че масата й се увеличава при честите сблъсъци с други планетарни тела като астероиди – което определено я превръща в не много безопасно място.

Най-лошото време

Тъй като екзопланетите са прекалено далече от нас, за да наблюдаваме климатичните им условия и тяхната промяна, трябва да обърнем поглед към планетите от нашата Слънчева система.

Ако сте виждали гигантските вихрещи се урагани, заснети от космическата сонда Джуно над полюсите на Юпитер,най-голямата планета в слънчевата система би била доста добро предложение. Въпреки това, титлата отива при Венера. Планетата е голяма, колкото Земята, но над повърхността й винаги са надвиснали облаци със сярна киселина.

Атмосферата се движи около планетата по-бързо отколкото планетата се върти около оста си, като ветровете достигат ураганната скорост от 360 км в час. Двойни циклони се вихрят над всеки от полюсите й. Атмосферата й е почти 100 пъти по-плътна от земната и 95% от състава й е въглероден диоксид.

В резултат от парниковия ефект, температурите на повърхността на Венера достигат адските 462 градуса, което я прави по-гореща дори от Меркурий. Въпреки че е суха и изключително враждебна към всякакви форми на живот, жегата вероятно е причината поради която Венера има по-малко вулкани от Земята.

източник: sciencealert.com

снимки: sciencealert.com; youtube.com; nasa.com

по статията работи: Величка Мартинова