Руският учен Циолковски и предсказанията му за космическите изследвания – смразяващо точни

В началото на XX в. един руски учен – днес известен като бащата на аеронавтиката и ракетните технологии – написва разказ за това как би изглеждал животът в бъдещето.

Константин Циолковски (1857-1935) предполага, че до 2017 г. световното правителство ще е елиминирало войната и конфликтите, както и че тогава човечеството ще се сдобие с технология да пътува отвъд Земята.

Е, всъщност на практика това се случва 60 години по-рано. А 2017-а приключи само преди няколко седмици. Колко точни са останалите му предсказания?

Онова, което прави разказа на Циолковски – по-късно публикуван в Англия през 1960 г. под заглавието „Отвъд Земята“ – толкова интригуващ е, че ученият събира екип от най-великите научни умове от периода между XVI и XX в., за да построят ракета, способна да бъде изведена в орбита.

Сред тях са Галилео Галилей (1564-1642), Исак Нютон (1642-1727) и самият Циолковски (под псевдонима Иванов).

Ето как Циолковски си представя космическия апарат

Чрез гласовете на тези легендарни научни светила Циолковски описва не само практическите аспекти, но също така усещанията и емоциите, свързани с живота в космоса – един невероятен подвиг на въображението.

Вижте как Циолковски си представя бъдещето на човечеството и космическите изследвания.

Ефект на погледа отгоре

Космическите пътешественици често биват поразени от красотата и крехкостта на Земята и преживяват когнитивна промяна на съзнанието. Това е известно като ефект на погледа отгоре и астронавтите го констатират още от 60-те години насам.

Циолковски го предвижда. В „Извън Земята“ Нютон предупреждава екипажа на ракетата, че гледката на Земята може да им се стори поразителна; и наистина, реакциите са смесени.

Но онова, което не преживяват, е друг аспект на ефекта на погледа отгоре: осъзнаването, че държавните граници и земните конфликти са крайно безсмислени. Вероятно това е така, защото измислените космонавти вече живеят в обединен, мирен свят, нещо много далеч от реалността днес.

В космоса всички са равни

Циолковски вярва, че липсата на гравитация ще изличи социалните класи и ще прокламира равенството. В орбита енергията от Слънцето е изобилна и безплатна. С малки усилия хората могат да движат огромни обекти и строежът на различни конструкции е евтин. Дрехите са ненужни, защото температурата лесно може да се регулира до 30-35 градуса Целзий. Леглата и юрганите остават в миналото. Вече няма разлика между ресурсите, достъпни за богатите и бедните – всички могат да живеят в луксозни палати в микрогравитация.

Колкото и примамлива да е тази визия, всъщност космическите пътешествия все още са достъпни само за най-заможните народи и индивиди. Ограниченият достъп до космическите ресурси рискува да увеличи неравенството на Земята.

Орбиталната диаспора

След като нашите измислени изследователи са тествали успешно ракетата си, те споделят технологията с всеки, който иска да се пресели в космоса. Хиляди ракети са изстреляни в геостационарна орбита – мястото, където повечето от съвременните телекомуникационни сателити са позиционирани, на около 35 000 км над Земята.

Колонистите построяват парникови хабитати. Всеки представлява цилиндър с размери 1 000 х 10 м, който може да приюти 100 човека. Тръба, снабдена с почва, преминава през центъра на своеобразната станция и предлага изобилна екосистема  от плодове, зеленчуци и цветя. Без сезони, плевели и вредители, храната е изобилна за колонистите вегетарианци.

Ето как изглежда Международната космическа станция, на фона на Земята

Всъщност, хората започват да живеят в орбита около планетата, по-рано, отколкото предсказва Циолковски. Първата космическа станция, руската Салют 1, е изстреляна през 1971 г. Днес Международната космическа станция се обитава постоянно от хора в ниска орбита през последните 17 години. Но за разлика от разказа на руснака, около Земята няма пръстен от изкуствени хабитати, където хората могат да избягат от трудностите на планетата.

Вече знаем, че микрогравитацията оказва сериозен ефект върху човешкото тяло, включително загуба на костна и мускулна маса и влошаване на зрението. Животът в космоса е опасен и от гледна точка на опасното космическо лъчение, от което ни предпазва магнитното поле на Земята.

Добиване на полезни изкопаеми в Слънчевата система

Разбира се, за да поддържа животът в орбита, описан от Циолковски, човечеството се нуждае от ресурси. Нютон и екипажът на ракетата му се научават как да прихващат метеорити и откриват, че те съдържат изобилие от полезни минерали: желязо, никел, силиций, алуминий, фелдшпат, различни оксиди, графит и още много други. Нютон твърди, че от тези минерали могат да се създават строителни материали, кислород за дишане, почва за растенията и дори вода.

Докато орбиталните колонисти строят своите хабитати, ракетата се насочва към астероидния пояс между Марс и Юпитер.

Циолковски е прав за значението на космическия рудодобив за бъдещата космическа икономика извън Земята. Тук неговите предсказания и реалният живот са в съгласие.

Но докато правителствата, частният сектор и учените все още преследват богатствата, пазени от Луната и астероидите, пътят до достигането до технологиите, необходими за извличането им е все още дълъг.

Напускане на люлката на живота – Земята

Преди 100 години Циолковски си представя, че животът в космоса може да създаде идилично егалиатрно общество, в което хората обитават орбитиращи парници, черпещи неизчерпаема енергия от Слънцето.

Днес, вместо това, около Земята се носят отломките от ракети и сателити, разпадащи се на дори още по-малки частички, подобно на пластмасата, която замърсява океаните ни.  Но не трябва да забравяме, че съществуват и други алтернативни визии за бъдещето на човешкото общество и други светове, на които да се възхищаваме.

В едно отношение поне сме надминали представите на Циолковски. В заключението на разказа му неговите учени космонавти обсъждат пътешествие от Меркурий до пръстените на Сатурн. Е, как е могъл да си представи, че до 2018 г. космическият апарат Вояджър не само ще пътува далеч отвъд Земята, но и ще премине границите на Слънчевата система? Бъдещето е необятно и дори утрешният ден е обвит в мъглата на възможното.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: sciencealert.com
Снимка: sciencealert.com; esa.int