Притча: Каквото повикало, такова се обадило

Веднъж един много успешен бизнесмен, управляващ застрахователна компания, се приготвял да отива към офиса. Когато стигнал до колата си и отворил вратата, улично куче, заспало на топло под нея, се стреснало, ухапало го по крака и се затичало настрани. Бизнесменът толкова се разгневил, че взел няколко камъка и започнал да ги хвърля по кучето, но не успял да го уцели и кучето избягало.

Стигайки до работното си място, все още изнервения човек свикал среща на всички мениджъри и излял целия си яд от сутринта върху тях. Мениджърите също се фрустрирали от отношението на шефа си. Затова, съзнателно или не, прехвърлили гнева си върху служителите от по-ниските редове на йерархията.

Веригата на тази реакция продължила да върви надолу към по-ниските нива на работниците, докато накрая стигнала и до най-обикновения работник във фирмата. Нямайки на кого да изкара яда си, служителят се прибрал разтроен и разгневен у дома. Още от вратата жена му със спокоен глас го попитала защо се прибира от работа в такъв вид и настроение.

С крайно изнервен тон той й отвърнал: „Да не мислиш, че съм играл футбол и съм се забавлявал досега?! Работя здраво. Нормално е да съм изнервен. По-добре не ме ядосвай с глупавите си въпроси“. Казвайки това, мъжът посегнал и ударил съпругата си.

Понасяйки незаслужената плесница и несправедливия гняв, тя побесняла. От страх и респект към мъжа си обаче, не могла да отвърне нищо. Затова яда от грозната ситуация си изляла върху детето. Отишла в детската стая и го видяла да гледа телевизия. Развикала му се и започнала да го бие:

"По цял ден нищо не правиш, освен да гледаш телевизия. Защо не седна да си напишеш домашните, ами пак си се заплеснал."

Детето, обидено от изненадващия и несправедлив гняв на майка си, излязло в задния двор и се разплакало от немощ. В далечината видяло едно куче да обикаля около двора. Разгневено, посегнало да хване един камък и да го насочи към кучето. Изненадано от себе си, то успяло да уцели животинкта.

Бягайки, кучето лаело и скимтяло от болката. А вътре в него се зараждала все по-голям страх и злоба към хората. Именно това куче утре ще ухапе друг човек, който ще продължи да преповтаря веригата от гняв и ярост. А малко ще са тези, които ще преглътнат обидата от лошото отношение. Това е един от най-естествените закони в живота. Закон, който често наричаме карма.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org