Притча: Незаменимата връзка между брат и сестра

Израснах в уединено селце в планината. Ден след ден моите родители обработваха черната земя и се трудиха усърдно.

Един ден исках да си купя кърпа. Същата, каквато имаха всички момичета на моята възраст. Затова откраднах 50 цента от чекмеджето на баща ми, но той веднага разбра за това. Попита мен и брат ми кой е откраднал парите. Аз замръзнах от притеснение. Бях твърде притеснена да отговоря. И двамата мълчахме, а баща ни каза "Добре, щом никой не признава, и двамата ще бъдете наказани". Изведнъж по-малкият ми брат се обърна към татко и каза, че той е откраднал парите, поемайки наказанието изцяло върху себе си. 

После, когато бяхме сами с брат ми в стаята, аз се започнах да плача и не можех да се успокоя, а той спокойно ми отвърна "Стига си се натъжавала. Каквото е станало – станало". Тогава той беше на 8, а аз на 11. Още се обвинявам, че не признах вината си и оставих него в такова положение.

Когато пораснехме, брат ми беше приет в елитна гимназия в центъра на града, а аз в университет в провинцията. Същата вечер, когато получихме резултатите си, баща ми стоеше отвън и пушеше цигара след цигара. Майка ми се опит да го разведри:

- И двете ни деца са получили отлични резултати. Те са първенци в училище.
- Каква полза от това, след като не можем да осигурим образованието, което заслужават и двамата.

И докато с брат ми ги подслушвахме, той изведнъж скочи и отиде при родителите ни, категорично заявявайки им, че не иска да учи. Баща ни се ядоса и му отвърна:

- Защо си толкова слабохарактерен? Дори да трябва да прося, ти ще учиш. И двамата ще отидете да учите и няма да се върнете, докато не завършите успешно.

Същата вечер татко започва да иска пари на заем от съседи и приятели. Аз отидох при брат ми, който заспиваше, погалих лицето му и му казах:

- Мъжът трябва да има образование. Без диплома трудно би преодолял бедността. Аз, от друга страна не съм задължена. Мога да се омъжа за някой, който да се грижи за мен. Предпочитам да не продължа да уча в университет.

Никой не очакваше това, което последва. Сутринта брат ми беше заминал, а на леглото ми беше оставил бележка с надпис:

"Сестричке, влизането в университет не е лесно. Ще започна работа и ще ти изпратя пари при първа възможност."

Взирах се в листа хартия и плаках много дълго, докато не изгубих глас.

С парите, които баща ми взе назаем, и тези, изпратени от брат ми, успях да стигна до трети курс. Тогава бях на 20, а брат ми на 17 години. Един ден той дойде да ме изненада в общежитието и ми донесе фибичка с малка пеперуда на нея. Слагайки я в косата ми ми каза: „Видях всички момичета в града да имат такива. Сметнах, че и ти трябва да имаш.“ Не го бях виждала дълго време. Отново се разплаках, трогната от неговия жест, прегърнах го и дълго не го пуснах да си ходи.

След като се омъжих, заживях в града. Съпругът ми беше управител в голяма фирма и предложи на брат ми да започне работа като мениджър при него в града, но той отказа. Предпочете сам да постига успехите си и започна работа като техник.

Работата му не беше лека, нито безопасна. Един ден при ремонт на един електрически стълб го удари ток и влезе в болница. Със съпруга ми отидохме на посещение. Ядосана попитах брат си:

- Защо отказа работата като мениджър? Никога нямаше да се стигне дотук, ако беше приел.
- Защото нямам образование за мениджър и само щях да злепоставя съпруга ти, за дето наема хора като мен. – спокойно отговори той.
- Но ти нямаш образование заради мен. – разплаках се аз.

След няколко години брат ми се омъжи за момиче от селото и на сватбата им го попитаха кой е човекът, който обича и уважава най-много в живота си. Без дори да се замисли, брат ми отговори:

"Сестра си, разбира се. Когато бяхме малки, учихме в различни училища. Тя вървеше всеки ден по 2 километра, за да ме изпраща и взима от училище. Един ден бях загубил едната си ръкавица, но не исках да казвам на татко, защото нямаше пари да ми купи друга. Но когато сестра ми разбра ми даде нейната. Тя ходеше цяла зима с една ръкавица, а когато се прибираше ръката й беше вкоченена от студ и едва я мърдаше. Оттогава си казах, че когато порасна ще правя всичко, за да се грижа за нея, както тя се грижеше за мен като малък." 

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com