Дао притча: Човекът си е човек

Конфуций бил силно обезпокоен от Лаодзъ и неговото учение. Веднъж Конфуций, който бил по-възрастният от двамата, решил да посети Лаодзъ. Очаквал да получи дължимите почести.

Когато Конфуций влязъл при него, Лаодзъ просто седял, не се изправил и дори не казал "Заповядайте, седнете". Изобщо не обърнал особено внимание. Конфуций бил вбесен: "Що за учител е това?" – си помислил и попитал:

- Вие не спазвате ли добрия тон?

А Лаодзъ отговорил:

- Ако искате да седнете, направете го; ако ви се стои прав, стойте. Кой съм аз, та да ви казвам какво да правите? Това е вашият си живот. Аз не се бъркам!

Конфуций бил наистина потресен. Опитал се да започне разговор за висшия човек, а Лаодзъ се разсмял:

- Никога не съм виждал каквото и да е "висше" или "низше". Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществуване. Няма висши или нисши. Това са пълни измишльотини!