Притча за алчността
Една поучителна притча за алчността и вредите от нея.
Ученик попитал учителя си:
- Какво е алчност?
Учителят се замислил. Той не искал просто да даде определение за тази лоша човешка характеристика. Предпочел, вместо да отвърне с няколко думи на момчето, да го научи на урок, който да запомни цял живот. Затова решил да му даде задача:
- За да отговоря на въпроса ти, трябва да те помоля да идеш до съседната захарна фабрика и да си вземеш шоколада, който най-много ти харесва. Но има едно условие. Трябва да вървиш само в права линия, без да се връщаш назад. Ако харесаш един шоколад, просто го вземи, но в случай че харесаш и друг, нямаш право да се връщаш назад и да правиш замени.
Ученикът отишъл в захарната фабрика. Още с влизането си харесал един огромен шоколад, опакован в цветен и добре украсен целофан. Веднага се сетил обаче за думите на учителя си. Опасението, че ще намери дори по-голям шоколад, го е накарало да се откаже от този и да продължи да върви напред, за да разгледа и другите.
Колкото повече навлизал във фабриката, толкова по-малки ставали лакомствата. Ученикът се разочаровал много и започнал да съжалява, че не си е купил първия шоколад, който си е харесал. Приближавайки към края на фабриката, надеждата, че ще види примамващо лакомство утихвала. Все още бил заобиколен от сладки изделия, но не толкова големи и вкусни, колкото шоколадът в началото на сградата. Накрая се отказал и тръгнал към училището.
Разочарован от обиколката, ученикът се върнал при учителя си с празни ръце, защото така и не успял да си хареса нещо. Разказал за случилото се и обяснил защо се не е взел никакъв шоколад.
Тогава учителят се усмихнал и казал:
- Ти си направил своя избор и си харесал шоколад. Все пак обаче си се полакомил да намериш и по-голям. Нищо не те е спирало да си вземеш първия, освен едно – алчността, жаждата за повече. Осъзнаваш ли сега какво е алчност. Точно тя те остави без нищо. Върна се с празни ръце. Видя как в стремежа си да имаш повече, изпусна и това, което ти бе предоставено.
ПОУКАЧесто в живота си ние хората се отказваме от някои неща, защото искаме да имаме повече. Човешката ни природа е такава, че искаме винаги колкото се може по-доброто, по-голямото и по-хубавото. Това не е толкова лошо. В рамките на моралните граници този стремеж ни води към еволюция. Но крачката от потребност от развитие до алчност е много малка. Често хората не осъзнават как прекрачват тази граница и стават алчни по отношение на много неща – пари, имот, титли, власт и пр. Поддалите се на алчността често не осъзнават влиянието й и това, че то ги погубва. Затова, научете се да правите разумни избори, оценявайки възможностите, които имате, без да се стремите неистово към повече. |
Редактор: Милена Минчева
Източник: moralstories.org
Снимки: freepik.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Живот и Ум
- Притча за доброто и злото
- Притча за бащата, сина и магарето
- Историята за молещите ръце
- Притча: Каквото повикало, такова се обадило
- Любовта е в очите на влюбения – притча за Меджнун, Лейла и падишаха
- Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
- Притча: Незаменимата връзка между брат и сестра
- Притча за една любяща дъщеря и нейния безценен подарък
- Притча за невъзможния съюз между злото и доброто
- Притча за безкрайната любов на един сляп мъж
Коментари към Притча за алчността