Притча за разделеното семейство

Един мъж имал няколко деца. Той ги обичал с цялото си сърце и им давал любовта, която само един баща може да даде на своите деца. Но като всички останали, децата често се карали и биели. Бащата винаги събирал децата и ги принуждавал да се разберат и да прекратят споровете си.

Едно по едно, децата пораснали и се изнесли от дома на баща си. Въпреки това, техните домове били близо един от друг. Единият син се изместил на съседната пресечка, дъщерята в съседната къща, а другият син - през няколко улици. Всяко от децата се задомило, създало семейство и започнало да води свой живот.

Освен това, едно по едно, децата престанали да разговарят помежду си. Техните неразбирателства и спорове станали по-сериозни и обидни. И тъй като вече не живеели в дома на баща си, вече не било нужно да изглаждат различията си.

Всеки път, когато се срещнели в супермаркета, на тротоара или в парка, те започвали да посочват недостатъците си. Често споровете им били толкова силни и груби, че минувачите започнали да ги забелязват. В крайна сметка, всички започнали да ги наричат "разделеното семейство".

Наименованието "разделено семейство" причинявало силна болка на бащата, затова той поканил децата си у дома, за да изгладят различията си. Всички се съгласили, но след това, едно по едно, започнали да се отменят от обещанието, когато чуели, че братята и сестрите им също са поканени. Всяко от децата отказало да посети баща си, щом и другите щели да бъдат там.

Бащата продължил да прекарва време с децата си, но те идвали само едно по едно. Той не можел да ги накара да дойдат заедно. Всеки път, когато се опитвал да ги покани заедно, децата отказвали и започвали да посочват лошите качества на другия.

Когато внуците пораснали и се изнесли от дома на родителите си, те също имали различия и не се разбирали помежду си. Те често спорели и с родителите си. Всяко от децата и внуците обичало да прекарва времето си с дядото, но никой не искал да отиде, знаейки, че и останалите ще са там.

Всеки път, когато той ги канел заедно, децата и внуците отказвали да пристигнат и започвали да изтъкват недостатъците на другите. Всеки твърдял, че неговото семейство е право, а на другите не е. Те разпалено му обяснявали причините, поради които не се харесвали.

Един ден, изключително отчаян, дядото написал писмо. В писмото той признал за всичката болка, неразбирателство и спорове, които отдалечили децата и внуците едни от други. Той написал, че ще отнеме много и усилия, докато семействата отново станат близки.

"Въпреки това, - завършил той - по време на всичките си спорове, забравихте едно нещо. В моите очи, докато все още вие гледате на себе си като на различни семейства, вие живеете в лъжа. Вие сте едно семейство - моето семейство - и аз никога няма да гледам на вас като на различни семейства."