Притча за безкрайната любов на един сляп мъж

от 13 дек 2018г., обновено на 06 март 2019г.

Един мъж се оженил за прелестно красива жена, която обичал изключително много. Един ден тя започнала да развива кожно заболяване, с което малко по малко започнала да губи от своята красота, а с нея и волята си за живот.

Така се случило, че мъжът трябвало да замине за командировка в самото начало на нейната болест. При прибирането си той загубил своето зрение. Така, завръщайки се при вече погрознялата си жена, той не видял пораженията на болестта й. Макар и с недъзи, те живели спокойно, а любовта им не намалявала и за момент. Той продължавал да я обича все така силно, както и тя него.

Нейната болест не спирала обаче да се влошава, което довело и до края на живота й. Смъртта на любимата донесла огромна тъга на слепия мъж. След всички ритуали около погребението той си стегнал багажа, решавайки, че трябва да замине. Негов приятел го спрял и го попитал:

- Къде отиваш? Как си мислиш, че ще се справяш сам със слепотата си. През всичкото това време тя ти помага. Ами сега?

- Аз не съм сляп. Преструвах се дълго време, защото ако тя знаеше, че виждам ефектите от болестта й, щеше да я боли дори повече и щеше да си тръгне от мен, за да ме предпази от външния си вид. Но аз не я обичах заради красотата й. Влюбих се в нейната грижовност и доброта. Затова се преструвах, че съм сляп и не виждам. Исках просто да сме заедно и тя да е щастлива.

ПОУКА: Когато наистина обичаш някого, си готов на всичко, за да бъде той щастлив. Дори да се налага да излъжеш благородно.

Красотата на този човек, независимо колко поразителна е, ще избледнее с годините. От човека, когото обичате, ще остане сърцето и душата, които има. Затова обичайте тях и само с тях. Обичайте човека такъв, какъвто е отвътре, а не само неговата външност.

Редактор: Милена Минчева

Източник: moralstories.org

Снимки: freepik.com